Притеснявах се, че колата на Адам може да не изкара целия път, и се оказах прав. На около километър от дома ми пътят стана твърде избуял с трева и набразден от коловози със засъхнала кал. С тежка въздишка трябваше да изоставя колата и да се кача до къщата да взема, количката. Когато отворих багажника, за да го прехвърля в нея, той ме гледаше с ужасени, широко отворени очи. Но заглушените му викове бяха напразно губене на време — така или иначе той вече не можеше да ме трогне. Извлякох го от колата най-безцеремонно и го прехвърлих в количката. Изкачването на последната част от пътя ми се видя доста тежко, тъй като постоянното му мятане правеше управлението на количката по-трудно. За щастие леля Дорис бе проявила предвидливостта да купи подходяща строителна количка — от тези с две колела отпред.
Когато стигнахме фермата, отворих капака на пода. Мазето долу изглеждаше мрачно и гостоприемно. Очите, на Адам щяха да изхвръкнат от орбитите си от ужас. Погалих меката му коса и казах: „Добре дошъл в царството на удоволствията!“
Пета глава
Както… тълпата читатели на жълтата преса са доволни от каквото и да е, стига само да е достатъчно жестоко. Но чувствителните натури изискват нещо повече.
След като изпрати Карол до колата, Тони пресече двора до големия магазин и си купи един вечерен вестник. Ако Ханди Анди бе жадувал за публичност, накрая я бе постигнал. Страх и отвращение се ширеха из страниците на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“. В интерес на точността на пет от тях — първа, втора, трета и двадесет и четвърта — двадесет и пета, плюс уводната статия, също посветена на Странния убиец. Ако по прякора може да се съди за тези, които са го пуснали, то за полицията можеше да се каже, че са се раздрънкали като правителствена комисия.
„Няма да ти хареса да те наричат Странния убиец, нали, Анди?“ — размишляваше на глас Тони, докато се връщаше обратно към офиса си. Седнал отново на бюрото си, той прелисти вестника. Пени Бърджес бе имала плодотворен ден. От първата страница крещеше заглавието „СТРАННИЯ УБИЕЦ НАНАСЯ ОТНОВО УДАР!“ Беше по протежението на цялата страница. Отдолу с по-ситен шрифт на читателите се обясняваше: „Полицията допуска, че из града дебне сериен убиец.“ Отдолу се намираше потресаващото съобщение за откриването на тялото на Дамиен Коноли и снимка на трупа, обърнат по корем. На втора и трета страница се мъдреше сензационно резюме на предишните три случая, допълнено със скицирана карта. „Тухли без слама, много добре!“ — промърмори Тони под носа си, докато гледаше през прозореца към разпрострелия се отдолу център.
„ГЕЙОВЕТЕ СА УЖАСЕНИ ОТ СТРАННИЯ УБИЕЦ ЧУДОВИЩЕ“ — достатъчно ясно казано, та да не оставят никакво съмнение у читателите си кой според „Сентинъл Таймс“ е в рисковата група. Вестникът фокусираше вниманието на предполагаемата истерия, обхванала обществото на гейовете. За по-пълна информация статията бе допълнена с вътрешни снимки на кафето, барове и клубове, които изкарваха обстановката достатъчно западнала, та да поощрят предразсъдъците на читателите си.
— О, момче! — възкликна Тони. — Ти наистина ще намразиш това, Анди!
После обърна на уводната статия.
„Най-сетне — зачете той — полицията призна това, което много от нас допускаха от известно време. Сериен убиец шета на воля из Брадфийлд. Негов обект са младите, самотни мъже, които често се отбиват в мръсните гей барове.
Позор е, че полицията не предупреди досега хомосексуалистите от града ни да си отворят очите на четири. В зоната на здрача с анонимни партньори и случаен секс едва ли е трудно за това хищно чудовище да открие желаните жертви. Мълчанието на полицията може само да е облекчила убиеца.
Тяхната неохота да говорят увеличава съществуващото подозрение на гейовете към полицията. Те се опасяват, че властите ценят живота на хомосексуалистите по-малко, отколкото на другите членове на обществото.
Точно както процедираха и с убийствата на «невинните» жени и проститутките, които пренебрегваха, преди полицията да насочи цялото си внимание към йоркширския убиец психопат. За съжаление трябваше да бъде убит полицай, та Централното управление на полицията в Брадфийлд да възприеме Странния убиец на сериозно.
Въпреки това ние настояваме гей общността напълно да съдейства на полицията. Искаме също полицията да разследва тези ужасяващи убийства прецизно и с необходимото състрадание към засегнатите брадфийлдски гейове. Колкото по-скоро пипнат този свиреп похотлив убиец, толкова по-сигурни ще бъдем всички ние.“