— Просто предположение — отвърна тя. — Създала съм си представа. Ти си от тоя тип мъже, които имат телефон край главата в спалнята.
— Добро попадение — съгласи се Тони. — Добре. Ще затворя тук и ще вдигна в спалнята. — После премести слушалката и се забърза към кабинета си, където включи телефонния секретар на записващ режим на работа. Чак тогава вдигна отново: — Здравей. Върнах се.
— Удобно ли сме седнали? Да започнем тогава — промълви тя и отново се чу онзи нисък, секси самодоволен хилеж. — Изглежда, ще се забавляваме истински тази вечер? Почакай да чуеш само какво съм ти приготвила за днес. О, Антъни! — Гласът й премина почти в шепот. — Мечтаех за теб. Представях си ръцете ти по тялото си, пръстите, които се плъзгат по кожата ми.
— С какво си облечена? — попита Тони, макар да знаеше, че това беше стандартен въпрос.
— С какво желаеш да съм облечена? Имам голям гардероб.
Тони преглътна налудничавата идея да каже, че я желае в рибарски ботуши, балеринска поличка и дъждобран. Вместо това въздъхна дълбоко и каза: — Коприна. Знаеш как обичам допира на коприна.
— Точно затова харесваш кожата ми. Коства ми много грижи да я поддържам в съвършено състояние. Но само заради теб покрих част от кожата си с коприна. Нося чифт черни копринени френски гащички и черна копринена туника. Ооо, обичам усещането на коприна върху тялото си. Ооо, Антъни! — простена тя. — Коприната нежно се търка в зърната ми, както биха го правили твоите пръсти. О, вече са твърди като камък, изпъкнали, възбудени от теб!
Тони не можеше да преодолее възбуждащия интерес. Тя беше добра, няма спор. Повечето от жените, които беше слушал по секс линиите, звучаха банално и отсечено. А отговорите им — предсказуеми и шаблонни. Нищо в онези разговори не бе събудило нищо друго у него, освен научен интерес. Но Анджелика беше нещо различно. За едно нещо беше сигурен — звучеше, като че ли наистина мислеше това, което говореше.
Тя простена тихо:
— Господи, овлажних се! — дишаше учестено, тихо. — Но ти не може да ме докосваш още. Трябва да чакаш. Просто легни по корем. Добро момче! О, харесва ми да те събличам. Ръцете ми се плъзгат под ризата ти, пръстите ми галят гърдите ти, докосват те, усещам зърната ти под тях. Господи, ти си невероятен! — въздъхна тя.
— Това ми харесва — каза Тони, като се наслаждаваше на ласката в гласа й.
— Това е само началото. Сега те възсядам. Разкопчавам ризата ти. Навеждам се над теб, зърната ми докосват гърдите ти през коприната. О, Антъни! — възкликна гласът й възбудено. — Наистина си доволен, че ме виждаш, нали? Ти си твърд като камък под мен. О, не мога да чакам да те поема в себе си!
Думите й смразиха Тони. Ерекцията, която усещаше да втвърдява панталона му, замря като снежинка в локва. Отново удариха на камък.
— Опасявам се, че ще те разочаровам — продума той с дрезгав глас.
Отново онзи секси, самодоволен кикот.
— Няма начин. Ти вече си повече от това, за което съм мечтала. О, Антъни, докосни ме! Кажи какво искаш да ми направиш?
Тони не можеше да намери думи.
— Не се срамувай, Антъни! Между нас няма тайни, няма къде да ходим! Затвори очи. Остави чувствата да те завладеят. Докосни гърдите ми, продължавай! Засмучи зърната ми, изяж ме! Нека почувствам горещите ти влажни устни по цялото си тяло!
Тони изстена. Това вече му идваше в повече, отколкото можеше да понесе. Дори и заради научния интерес.
Дишането на Анджелика сега бе станало по-учестено, като че ли думите й възбуждаха и самата нея толкова, колкото трябваше да възбудят и него.
— Така е добре, о, боже, Антъни! Това е страхоотно! Ооо! — простена тя разтреперано. — Виж, казах ти, че се овлажних. Точно така, пъхни пръсти дълбоко във влагалището ми! О, боже, ти си невероятен… нека… нека, о, господи, нека те поема!
Тони чу пращенето по линията.
— Анджелика… — опита се да вземе думата той. Връзката отново се разпадаше както винаги, разбира се, като шумът се увеличаваше неконтролируемо като писък на ранена птица.
— О, Антъни, ти си красив! Това е най-красивия инструмент, който някога съм виждала! О, позволи ми да го вкуся… — Гласът й заглъхна със звука от смучене. Кръвта нахлу в главата му и лицето му пламна от неочаквания порив на срам и гняв. Той затръшна телефонната слушалка и веднага я вдигна отново. „Господи, какъв мъж трябва да си, за да не могат да те провокират дори по телефона? И какъв учен, за да можеш да разграничиш трогателните си провали от опитите за събиране на обективните данни?“ — мислеше си Тони.