Според него най-лошото от всичко беше, че разпознаваше собственото си поведение. Колко пъти бе седял на една маса очи в очи срещу масови изнасилвачи, подпалвачи или убийци и ги наблюдаваше как, достигайки точката на преживените събития, те не можеха да се изправят срещу себе си. Точно като него те просто се затваряха. Не можеха да прекъснат телефона, но по същия начин прекъсваха връзката си със света около тях. Накрая, разбира се, с правилна терапия, те пробиваха стените и успяваха да се изправят лице в лице с това, което ги бе докарало дотам. Това бе и първата крачка към възстановяване. Част от Тони се молеше Анджелика да знае достатъчно за теорията и практиката на психологията, за да остане с него, докато е готов да събори бариерите и да погледне смело това, което подхранваше тези сексуални и емоционални задръжки.
Но другата част от него се надяваше тя никога да не се обади отново. „Какво от това, че риск печели, риск губи!“ Той просто не искаше повече болка.
Джон Брандън съвестно обърса чинията си с последния залък хляб и се усмихна на жена си:
— Чудесно беше, Маги.
— Ъхъ — измуча синът му Анди в съгласие с пълна уста агнешко с патладжанено къри.
Брандън се завъртя несръчно на стола си.
— Ако нямаш нищо против, ще прескоча до улица „Скаргил“ за един час. Само да видя как вървят нещата при тях.
— Смятах, че полицаите с твоето положение не трябва да работят вечер — подхвърли Маги добродушно. — Ако не ме лъже споменът, не е нужно да държиш под око специалните части.
Той погледна гузно.
— Знам, знам, но просто искам да разбера как се справят момчетата.
Жена му поклати глава с примирена усмивка:
— Предпочитам да излезеш и да си видиш хората, отколкото да седиш и цяла вечер да се измъчваш пред телевизора.
Карън вдигна глава.
— Татко, ако се връщаш до града, ще можеш ли да ме хвърлиш до Лаура? Ще разработваме заедно реферата по история.
Анди се усмихна дяволито.
— От кога му казвате така? По-скоро ще разработите тактика за сваляне на Крейг Макдоналд.
— Ти пък какво знаеш? — сряза го заплашително Карън. — Нали ще ни закараш, татко?
Брандън стана от стола.
— Само ако си готова да тръгнеш веднага. И при условие, че те прибера на връщане с мен.
— О, татко! — изхленчи тя. — Ти каза, че излизаш само за половин час! А това не е достатъчно, за да свършим работата заедно!
Сега беше ред на Маги Брандън да избухне в смях:
— Ако баща ти се върне преди девет и половина, ще направя палачинки за десерт!
Карън погледна родителите си един след друг. Мъчителният избор бе изписан на четиринадесетгодишното й лице.
— Добре, ще можеш ли да ме вземеш към девет?
Брандън се разтопи в усмивка.
— Защо ли се чувствам така, като че ли ме вързахте?
Минаваше седем и половина, когато Брандън прекрачи в стаята на екипа „ХОЛМС“. Въпреки че беше късно, във всички кабинети имаше движение. Дочуваше удари по пишещи машини, които заглушаваха тихите разговори, провеждани на някои бюра. Следовател Дейв Улкот стоеше зад едно от момчетата, което работеше по събиране на данните. То му посочваше някакви подробности на екрана. Никой не вдигна глава при влизането на Брандън.
Приближи се до Улкот и го изчака, докато свърши разговора си с полицая. Потисна една въздишка. Определено вече започваше да се замисля за пенсиониране. Сега вече не само полицаите му изглеждаха младоци, а и следователите не му се струваха достатъчно улегнали и на възраст, за да ги изключи от стажантския екип, какъвто му изглеждаха.
— Продължавай да търсиш съвпадения, Хари — подхвърли Улкот за финал.
Момчето на клавиатурата кимна и се взря в екрана.
— Добър вечер, Дейв — поздрави Брандън.
Улкот се завъртя на стола си. Установи личността на новодошлия и скочи на крака:
— Добър вечер, сър.
— Прибирах се към къщи и реших да се отбия да видя как вървят работите — излъга Брандън.
— Е, сър, все още сме в началото. Имаме екип от хора, които ще работят на смени следващите няколко дни, за да обработя и огледат наличните подробности от предишните случаи, както и последния, с полицай Коноли. Аз съм също така свръзка с екипа полицаи, които сме поставили на горещите телефонни линии. Повечето от обажданията са обичайните злоба, отмъщение и параноя, но сержант Пасъл се справя добре с отсяването на съществените съобщения.