— Сега вече нищо не разбрах!
— Добре. Когато вкараш играта в компютъра си, ще трябва да включиш скенер, който разлага образа, за да го вкара в компютъра. Ще трябва да сложиш също твоя сканирана снимка, както и други на хората, които искаш в играта си. Компютърът прочита информацията и я превежда в образа на екрана. Така че, вместо Конан Варварина да води преследването, това ще бъде Карол Джордан. Можеш да вкараш образите на най-добрите си приятели или обектите на твоята страст, за да ти бъдат компания в играта. Всеки, когото не харесваш, веднага включваш в отбора на лошите. Така можеш да преживееш приключение с Мел Гибсън, Денис Куийд и Мартин Еймис и да се бориш срещу враговете като Садам Хюсейн, Маргарет Тачър и Попай — обясни Майкъл ентусиазирано, докато подреждаше хранителните продукти в хляба. После сложи сандвича в чиния и двамата заедно се върнаха в хола, където седнаха, втренчили поглед към канала под тях, докато похапваха.
— Ясно ли ти е?
— Донякъде. Значи, когато имаш този програмен продукт, вероятно би могъл да го използваш, за да компрометираш определени хора? Както с фотомонтажите и порнографските филми?
Майкъл се намръщи.
— На теория — да. Но широко разпространените компютри са толкова тромави, че дори няма да знаят откъде да започнат. Нужно е да знаеш с какво се захващаш и не на последно място се нуждаеш от сериозна, скъпа компютърна техника, за да получиш образи с прилично качество на компютъра.
— Благодаря ти, Господи, за това! — извика Карол с облекчение. — Бях започнала да мисля, че сътворяваш чудовището на Франкенщайн за изнудвачите и журналистите от жълтата преса.
— Те нямат шанс. Както и да е, подробните анализи ще го покажат. А с теб какво става? Как се справя твоят гост?
Карол сви рамене.
— Честно казано, ще ми трябват няколко супергерои, за да изляза от това объркано положение.
— Що за птица е този създател на профили? Ще размести ли малко нещата?
— Тони Хил ли? Той вече го направи. Попай се движи наоколо с физиономия като разтопена гума. Но се надявам, че можем да измъкнем нещо полезно от него, от психолога де. Вече работихме заедно. Той е пълен с идеи. Изглежда ми готин и като човек. Не се караме, като работим.
Майкъл се ухили.
— Това трябва да е освежаваща промяна!
— Не се бъзикай!
— Той твой тип ли е?
Карол издърпа една коричка от хляба и замери с нея Майкъл.
— Господи, ти си по-лош дори и от ония похотливи свини, с които работя. Нямам определен тип, а дори и да имах и Тони Хил да бе неговото олицетворение, трябва да знаеш, че никога не бъркам работата с удоволствието.
— Като имам предвид факта, че работиш непрекъснато и прекарваш цялото си свободно време в сън, подозирам, че си се ориентирала към отшелничеството за цял живот — възрази й сухо Майкъл. — Така че той великолепен ли е, или какво?
— Не съм обърнала внимание — упорстваше тя. — И се съмнявам, дали е забелязал, че съм жена. Този мъж е работохолик. Всъщност той е причината да работя отново през нощта. Иска да видим местата на престъпленията горе-долу по времето, когато са били извършени, за да може да почувства усещането.
— Не те ли е срам, че трябва да излизаш отново! Цяла вечност не сме се случвали и двамата тук, пред телевизора и няколко бутилки вино. Толкова рядко се виждаме вече, че все едно сме женени и живеем в противоположните краища на града.
Карол се усмихна съжалително.
— Е, цената на успеха, братко.
— Сигурно е така — каза Майкъл и стана. — Добре, щом ще ходиш на работа, аз може също да свърша нещо, преди да си легна.
— Преди да тръгнеш… имам нужда от една услуга.
Майкъл отново седна.
— Стига това да не включва гладенето на дрехите ти.
— Какво знаеш за статистическите анализи на формите?
Майкъл се намръщи.
— Не много. Опитвал съм малко, когато работех на половин ден, докато пишех дисертацията си. Но не знам какво е състоянието на нещата сега. Защо питаш? Интересува ли те нещо конкретно?
Карол кимна.
— Опасявам се, че е малко зловеща — каза Карол и му показа садистичните наранявания на Дамиен Коноли. — Според Тони Хил в тях може би е заложено някакво съобщение.