— Не е твърде късно — казах аз. — Ние все още можем да бъдем любовници. Би ли искал това?
Той отчаяно мръдна с глава. Нямаше грешка — това бе кимване. Усмихнах се.
— Това е нещо друго. Сега, разбира се, трябва да ми докажеш, че наистина го мислиш.
Прекарах ръка по влажните му гърди, после потърках лице в хубавите му тъмни коси. Можех да помириша страха му, да го опитам в потта му. Зарових глава в шията му, смучех и хапех ушите му. Тялото му оставаше сковано и аз не усетих и следа от ерекция под мен. Обзе ме ярост и се отдръпнах. Наведох се над него и с едно бързо и мъчително движение смъкнах лепенката от устата му.
— А-а! — изпищя той от болка, когато лепкавата материя раздра кожата му и оскуба леко наболата му брада. После облиза пресъхналите си устни.
— Моля те, пусни ме да си ходя! — прошепна той.
Аз поклатих глава.
— Не мога да направя това, Адам. Може би, ако наистина бяхме любовници…
— Няма да кажа на никого! — изграчи бързо. — Обещавам!
— Ти вече веднъж ме отхвърли — обясних му тъжно. — Как мога да ти вярвам?
— Съжалявам. Не разбирах… Наистина съжалявам!
Но в очите му не открих и капка разкаяние. Само отчаяние и ужас. Бях разигравал тази ситуация хиляди пъти в главата си. Част от мен ликуваше, че бях предвидил развитието на приключението така добре, че дори диалозите бяха подобни със сценария, който разигравах преди. Другата ми половина бе разяждана от неописуема тъга, че той се оказа толкова слаб и нечестен, колкото се бях опасявал. А някаква моя част бе почти неконтролируемо развълнувана от това, което лежеше пред мен. Дали любов или смърт, или може би и двете…
— Прекалено късно е за думи. Време е за действие. Ти каза, че искаш да бъдем любовници, но тялото ти говори точно обратното. Може би си уплашен. Но не е нужно да бъдеш. Аз съм щедър и обичлив човек. Може би си го разбрал вече. Ще ти дам един последен шанс, за да изкупиш изневярата си. Ще те оставя сега за известно време. Когато се върна, очаквам да си в състояние вече да контролираш страха си и да ми покажеш какво чувстваш наистина към мен.
Оставих го с мислите му и се приближих до камерата. Извадих касетата, на която бе запечатана срещата ни, и я смених с нова. На края на стълбището се обърнах.
— В противен случай, Адам, ще ме принудиш да прибягна до наказанието заради твоята измяна.
— Почакай! — изви той отчаяно, когато изчезнах от погледа му. — Върни се! — чух го да крещи, когато затворих капака на пода. Предполагах, че продължава да пищи. Но аз не го чувах. Качих се горе в стаята на леля Дорис и чичо Хенри. Пъхнах касетата във видеото, което стоеше на един шкаф на края на леглото. Включих телевизора и се пъхнах между хладните чаршафи. Дори Адам да не ме желаеше, не можех да спра да копнея за него. Гледах го, изопнат на дибата. Погалих се с ръка, докосвайки се с цялата си сръчност и находчивост, която исках от него. Представях си красивия му инструмент, който се увеличаваше в устата ми. Всеки път, когато достигах точката на оргазъм, спирах, стисках се здраво, като си налагах да не свършвам, за да запазя всичко от себе си за това, което ми предстоеше. След като изгледах касетата за четвърти път, реших, че бе имал достатъчно време да се вразуми.
Измъкнах се от кревата и се върнах долу. Огледах го, вързан за китките и глезените на дибата.
— Моля те! — простена той отново. — Пусни ме да си ходя! Ще направя каквото искаш, само че ме пусни! Умолявам те!
Усмихнах се леко и поклатих глава:
— Ще те върна в Брадфийлд, Адам. Но сега е време за забавление.
Шеста глава
Хората започват да виждат, че в състава на едно убийство има нещо повече от двама празноглавци — единият да убива, а другият да бъде убит — и нож, портфейл и тъмна алея. Сега за съществени качества в опитите от този характер са считани замисълът, изискаността, подборът, светлината и сянката, поезията и чувството.
Работата може да е безполезна, но поне беше тактика за отвличане на вниманието. Тони бе забил очи в екрана и спускаше поглед надолу, към табличката информация, която бе събрал от полицейските рапорти. Доволен, че успя да отсее и класифицира всичко полезно, той включи принтера. Докато машинката потрепваше и шумеше при печатането, Тони отвори друга папка и започна да нахвърля заключенията, които бе събрал от необработените данни. Трябваше да прави каквото и да е, само да я държи далеч от съзнанието си.