Всъщност клубът бе празен, когато бе влязъл към девет. Чувстваше, че невероятно много бие на очи и бе помолил да го пуснат. Върна се обратно на улицата и поскита из Темпъл Фийлдс близо час. Пи капучино в едно кафене. Чудеше се защо някои от гей клиентите му хвърляха такива странни погледи, докато не разбра, че бе единственият облечен с дънки и кожа. Ясно беше, че бе нарушил някакъв неписан код за определени дрехи. Чувстваше се толкова неудобно, че лисна горещото кафе като в мивка и бързо излезе обратно на улицата.
Мерик се чувстваше сериозно уязвим и самотен по тротоарите и пешеходните пътеки из Темпъл Фийлдс. Мъжете, които минаваха край него — сами, по двойки или на групи — го оглеждаха до един от главата до петите с любопитство. Повечето погледи се задържаха на нивото на чатала му. Имаше желание да се гръмне, че не бе намерил по-широки дънки, а бе скочил в тия, които се впиваха в тялото му доста стегнато. Когато една двойка чернокожи младежи мина покрай него с преплетени ръце, той чу единият да казва на висок глас на другия:
— Страхотен задник за бял, какво ще кажеш, а?
Мерик усети, че бузите му пламват. Не бе сигурен дали бе от гняв, или от объркване. В един миг на проблясък той ужасен осъзна какво имаха предвид жените, когато се оплакваха, че са третирани само като сексуални обекти от мъжете, че им служели само за сексуални забавления.
Върна се в „Дяволската дупка“ и се почувства облекчен, когато откри, че сега мястото се бе напълнило с народ догоре. Гърмеше силна дискомузика. Тактът на ударните инструменти бе толкова силен, че Мерик го усещаше да пулсира в гърдите му. На дансинга мъже в кожени дрехи, украсени с вериги, ципове и капси, се движеха ритмично и енергично, излагайки на показ естествено развитите си мускули, притискаха слабините си в празното пространство в странна пародия на секс. Сдържайки дъха си, Мерик си проби път през тълпата до бара. Поръча си бутилка американска бира, която му се стори невероятно блудкава, защото бе свикнал с пикантно сладкия вкус от бирата „Нюкасъл Браун“.
Завъртя се да огледа дансинга отново. После се приведе над бара и огледа помещението, като отчаяно се мъчеше да избягва зрителния контакт с отделни посетители. Той постоя така десетина минути, когато усети, че мъжът до него всъщност не се опитваше да бъде обслужен. Мерик се озърна наоколо, за да открие впитите в него очи. Беше почти толкова висок, колкото и самият той, но по-едър и мускулест по телосложение. Обут беше в тесни черни кожени панталони и бяла фланелка. Русата му коса бе късо подстригана отстрани и по-дълга отгоре, а тялото му имаше приятен загар. Той повдигна вежди и проговори:
— Здравей. Аз съм Йън.
Мерик се ухили слабо.
— Дон — отвърна той, като повиши глас, за да може да надвика музиката.
— Не съм те виждал преди тук, Дон — каза Йън и се приближи по-близо, така че голата му ръка се притисна до износения ръкав на Мерик.
— За първи път ми е — оправда се той.
— Тогава си новак в града, а? Не звучиш като местен.
— От североизток съм — каза той внимателно.
— А, това обяснява всичко. Едно хубаво момче северняче! — възкликна Йън, имитирайки акцента на Мерик.
Той от своя страна усети как усмивката му се стопи.
— Значи ти си редовен клиент тук?
— Никога не пропускам. Това е най-добрият бар за моя тип момчета — подхвърли Йън и му намигна дяволито. — Мога ли да те почерпя една напитка, Дон?
Потта се стичаше по гърба на Мерик, но той не можеше да промени нищо при жегата, която го душеше в бара.
— Ще взема още една от тази — склони той.
Йън кимна и се завъртя към бара, като използва тълпата около тях като извинение, за да се притисне по-плътно до Мерик. Мерик се бе втренчил към залата със стиснати зъби. Забеляза, че един от другите детективи от екипа го държи под око. Неговият колега му намигна странно и му изимитира нещо, помпайки с пръста на едната ръка към свития юмрук на другата. Мерик се обърна и се оказа лице в лице с Йън, който вече го бе обслужил.
— Хей, симпатяго, значи дойде да потърсиш малко забавление чак от далечния Север?
— Проучвам обстановката — оправда се Мерик.
— Каква е ситуацията при вас в Нюкасъл тогава? — попита Йън. — Позамряла? Или има избор за всякакви вкусове?
Мерик сви рамене.
— Не знам. Не съм от Нюкасъл. Роден съм в едно малко селце нагоре по крайбрежието. Това не е място, където можеш да бъдеш себе си.