— Разбирам те — подкрепи го Йън, като сложи ръката си върху тази на Мерик. — Е, Дон, ако искаш да проявиш себе си, дошъл си точно където трябва. И си намерил най-подходящия човек.
Мерик се молеше ужасът, който го сковаваше, да не е изписан на лицето му.
— Тук май е доста оживено — подхвърли той.
— Ако искаш, бихме могли да отидем на някое по-тихо местенце. Има една специална стая ей там, отзад, където музиката не е така силна.
— Не, тук се чувствам добре — побърза да каже Мерик. — Честно казано, музиката ми харесва.
Йън се премести напред така, че тялото му се надвеси над Мерик.
— Ти по какво си падаш, Дон? Отгоре ли обичаш да си, или отдолу?
Мерик се задави с бирата.
— Моля? — задъха се той.
Йън се засмя и разчорли косата на избраника си. Светлосивите му очи проблясваха лукаво, докато гледаше Мерик.
— Ама ти наистина май си самата невинност! Това, което искам да кажа, е какво харесваш най-много? Да го вкарваш или да го поемаш?
Ръката му се плъзна надолу по панталоните на Мерик. Точно когато детективът си мислеше, че е на път да бъде опипан така, както само жена му някога е правила, ръката на Йън се плъзна настрана, за да погали задника му.
— Зависи — успя да изграчи той.
— От какво? — прояви любопитство Йън и услужливо се присламчи толкова близо до Мерик, че той можеше да усети ерекцията на ухажора си.
— Зависи от това, доколко имам доверие на човека, с когото съм — отвърна ченгето, като се опитваше отвращението да не проличи в гласа или изражението му.
— О, на мен можеш да разчиташ. Ти също ми изглеждаш благонадежден тип.
— Съгласието няма ли да е малко обезпокоително? Все пак ние не се познаваме добре. А и при положение, че серийният убиец скита наоколо? — попита Мерик и се възползва от възможността да върне празната си бутилка на бара, за да мръдне леко от настоятелното тяло на Йън.
Йън му се ухили нагло.
— Защо трябва да се страхувам? Тия типове заемат високо положение в обществото и не киснат в места като това. Очевидно е, че оня откачен копелдак не ги прекарва тук.
— От къде знаеш?
— Видях снимките във вестника. Никога не съм видял нито един от тях на нашата територия. А, вярвай ми, аз я познавам много добре. Така разбрах, че и ти си ново парче в града — поясни Йън и отново се присламчи до Мерик, за да пъхне ръка в задния му джоб. Пръстите му попаднаха върху твърдите извивки на белезниците. — Ей, ама това изглежда вече интересно! Започвам да си представям как чудесно можем да се забавляваме двамата!
Мерик се напъна да се засмее.
— Ами ако съм убиецът?
— Е, и какво от това?! — попита Йън самоуверено. — Не съм от тоя тип мъже, по които си пада оня шибан смахнат. Той обича прикритите хомосексуалисти, а не расовите мъжкари. Ако попадне на мен, със сигурност ще иска да се чука, а не да убива. Освен това хубавец като теб няма нужда да убива, за да чука някого.
— Е, добре, може и така да е. Но как мога да съм сигурен, че ти не си убиецът?
— Ще ти кажа как. За да ти докажа, че не съм, ще ти разреша ти да си отгоре тази вечер. Ти ще си активният, а аз — този с белезниците.
„Продължавай в същия дух, и ще се окажеш прав за белезниците!“ — помисли си вбесен Мерик. После се протегна и стисна здраво китката на Йън, за да измъкне ръката му от джоба си.
— Не смятам така. Не и тази вечер. Както каза ти, аз съм новак в града. Нямам навика да мъкна някого вкъщи, поне докато не го опозная малко по-добре — озъби се той, освободи китката на Йън и отстъпи назад. — Радвам се, че се запознахме, Йън. Благодаря за питието.
Лицето на Йън се промени за секунди. Очите му се присвиха злобно, а усмивката му се деформира в ръмжене.
— Почакай за малко, северняко! Не знам в какви измислени сифилистични клубчета си свикнал да ходиш, но в този град никой не приема свалките на друг и не порка аванта, ако не е готов да си плати по някакъв начин!
Мерик се опита да се махне, но натискът около бара затрудняваше всяко движение.
— Съжалявам, ако нещо не съм разбрал.
Ръката на Йън се протегна и сграбчи Мерик здраво точно под бицепса му. Болката беше много мъчителна. Той намери време да се учуди що за птици бяха хората, които упорито търсеха такава болка в сексуалното си удоволствие. Йън мушна лицето си толкова близо, че Мерик можеше да помирише лошия дъх, който се бе научил да свързва със злоупотребата на амфетамин.