— Това не е недоразумение — сряза го той. — Ти си дошъл тук тази вечер за секс. Няма друга причина да си тук! Така че сексът е това, с което ще се заемем сега!
Мерик се завъртя на пети и остро изръга с лакът в ребрата Йън. Той остана без дъх, изстена и се преви на две, при което освободи ръката на Мерик, а неговата автоматично се притисна в слънчевия му сплит.
— Не, в грешка си, мой човек. Няма да стане! — каза меко Мерик и тръгна напред през очистилото се като по чудо пространство.
Докато пресичаше помещението, един от другите дегизирани полицаи се залепи зад него.
— Добра работа, сержант — каза той с половин уста. — Ти направи това, което всички се опитваме, откакто сме тук.
Мерик се спря и се усмихна на колегата си.
— Предполага се, че трябва да действаш под прикритие. Или танцувай мръсни танци с мен, или се омитай и дай възможност на някой от тези педали да те заговорят.
Като остави ченгето зяпнало, с увиснало чене, Мерик се отдалечи до дъното на дансинга и се опря на стената. Смущението, което бе предизвикал на бара, вече бе отшумяло. Йън си проби път през тълпата, като все още се държеше за стомаха, и напусна клуба, хвърляйки убийствени погледи към Мерик.
Не след дълго той отново имаше компания. Този път разпозна в събеседника си един детектив от другите полицейски участъци, който се бе присъединил този ден към екипа, занимаващ се с убийствата. Той се потеше под тежестта на коженото си яке и панталони, които приличаха подозрително на стандартна полицейска униформа за катаджии на мотори. Наведе се към Мерик така, че да не бъде чут от тълпата около дансинга, и му каза на ухото:
— Има един тип, когото смятам, че трябва да държим под око.
— Защо?
— Подслушах разговора му с двама педали — хвалеше се, че познавал убитите момчета. Много беше горд от този факт. Смятам, че не са много хората, които могат да го кажат. Чух го да казва също, че убиецът трябва да е добре сложен, като него, с мускулесто тяло, иначе не би могъл да развлачва телата насам-натам. Твърдеше и се обзалагаше, че тази вечер тук има хора, които не са знаели, че познават убиеца. Продължаваше да се перчи през цялото време.
— Защо не го хвана сам? — попита Мерик, тъй като думите на колегата му събудиха интерес в него. Но не искаше да си присвои заслугата за откритието му.
— Опитах се да завържа разговор с него, но той ме разкара — каза колегата му извинително и се усмихна криво. — Може би не съм неговият тип.
— А какво те кара да мислиш, че аз съм? — попита Мерик, защото подозираше, че му пуснаха тънка обида.
— Носи същите атрибути като тебе.
Мерик въздъхна.
— По-добре ми го покажи.
— Не поглеждай веднага, но сега той се е надвесил над диджея. Мъжкар, около метър и осемдесет, къса тъмна коса, сини очи, гладко избръснат, силен шотландски акцент. Облечен е като теб. Пие бутилка бира.
Мерик се облегна отново на стената и бавно огледа помещението. Веднага хвана в полезрението си заподозрения.
— Мисля, че го видях. Добре, приятелю, благодаря. Гледай да изчезнеш, когато аз тръгна.
После отлепи гръб от стената и остави колегата си да се упражнява да докара разочарован потиснат поглед. Мерик пресече заведението с бавна крачка, докато не се намери до мъжа, който му бе посочен. Той имаше едрото телосложение на щангист и лице на боксьор. Екипът му бе почти същият като на Мерик, като изключим повечето капси и ципове.
— Доста е оживено тук тази вечер, а? — подхвърли Мерик небрежно.
— Аха. Много нови лица. Половината от тях сигурно са куки. Видя ли тая мижитурка, с която говори преди малко? Той може да е дошъл тук направо с патрулката си. Срещал ли си някой друг, на когото на челото му да е изписано, че е ченге, като на тоя тук?
— Затова го и разкарах по-остро — отвърна Мерик.
— Аз съм Стиви между другото — представи се мъжът. — На теб ти идва доста досадна вечер от тия натегачи. Видях те как би дузпата на оня боклук одеве. Добра работа, момче.
— Благодаря. Аз съм Дон.
— Радвам се да се запознаем, Дон. Значи ти си новак тук, а? С тоя акцент е очевидно, че не си местен.
— Тук всеки ли се познава с останалите? — попита Мерик с крива усмивка.
— До голяма степен, да. В Темпъл Фийлдс всички сме като едно голямо семейство. Особено със садо-мазо постановките. Представяш ли си го, ако решиш да се оставиш някой да те върже, ще искаш да знаеш в какво се забъркваш.