— Прав си, Стиви — съгласи се съчувствено Мерик. — Трябва да си отваряш очите на четири, още повече като имаш предвид убиеца, който се шляе необезпокояван.
— Това е и моята гледна точка. Искам да кажа, вероятно нито един от убитите не се е замислял, че се забърква в нещо повече от малка неприятност. Знаеш ли, аз ги познавах: Адам Скот, Пол Гибс, Гарет Финеган и Дамиен Коноли. Всички. И нека ти кажа нещо. Никога не бих могъл да задържа който и да е от тях в подобна обстановка. Но никога не знаеш какво се мъти в главите на хората.
— Откъде ги познаваш тогава? Май според вестниците те не са били известни в тия кръгове тук.
— Държа гимнастически салон — обяви Стиви гордо. — Адам и Гарет бяха членове. От време на време излизахме да пийнем по едно. Пол Гибс го познавам от една моя партия, с когото си пийваха заедно. А онова ченге, Коноли, намина, когато гимнастическият ми салон бе ограбен.
— Обзалагам се, че тук няма много хора, които могат да кажат, че познават всички ония нещастници — подхвърли Мерик.
— Тук си прав, момчето ми. Предполагам, че убиецът не е имал нещо повече в главата си от идеята за малко забавление.
Мерик повдигна вежди.
— Според теб е забавно да убиваш хора?
Стиви поклати глава.
— Не, ти не следиш мисълта ми. Виж, не смятам, че той е имал намерение да убива тези момчета. По-скоро е нещо случайно, инцидентно, ако схващаш какво искам да кажа. Те си играят игричките и ако нашият човек се увлече, просто всичко излиза извън контрол. Той очевидно е силен, защото разнася труповете и ги захвърля из центъра на града. За бога! Едва ли тежи петдесет килограма. Ако той наистина е добре сложен, като мен, твърде вероятно е да не може да прецени силата си. Тогава това може да се случи на всекиго — добави той след кратка пауза.
— Четири пъти? — попита Мерик недоверчиво.
Стиви сви рамене.
— Може би те си го търсят. Знаеш ли какво имам предвид? Да го дразнят или нещо такова. Да обещават неща, които никога не биха дали някому, когато опре до набучването? Изпадал съм в такива ситуации, Дон, и повярвай ми, няколко пъти ми е идвало да удуша копелето.
Детективът в Мерик стоеше нащрек. Карол Джордан не бе единственото ченге в Брадфийлд, което се интересуваше от психологията на серийния убиец. Мерик бе чел случаи, където убийците се измъкваха с подобен род оправдания, хвалейки се пред непознати. Знаеше например, че йоркширският убиец се бе перчил пред приятелчетата си, че оправял проститутки. Искаше Стиви в стаята за разпити. Единственият проблем бе как да го докара дотам.
Мерик прочисти гърлото си.
— Предполагам, че единственият начин да избегнеш подобна ситуация, е да опознаеш хората, с които си лягаш, преди да стигнеш до кревата.
— Така мисля и аз. Какво ще кажеш да излезем? Може да мръднем на кафе или на вечеря? Да се опознаем по-обстойно?
Мерик кимна.
— Добре — склони той и остави остатъка от бирата си на близката маса. — Да вървим.
Малко след като излязоха, той успя да включи радиостанцията си само да предава и един от скритите екипи можеше да ги последва. После щяха да изпробват бабаитството на Стиви на улица „Скаргил“.
Въпреки че минаваше полунощ, улицата навън от „Дяволската дупка“ далеч не изглеждаше безлюдна.
— Насам — посочи Стиви наляво.
Мерик плъзна ръка в джоба си и опипа радиото.
— Къде отиваме?
— Има денонощен ресторант в „Кромптън Гардънс“.
— Страхотно. Бих могъл да видя сметката на един сандвич с бекон — възкликна Мерик.
— Всички тези мазнини са много вредни за здравето ти.
Когато завиха зад ъгъла и продължиха по алеята към площада, Мерик усети, че някой пристъпи от тъмното зад него. Той опита да се завърти по посока на стъпките.
Точно като небе, озарено от фойерверки, бе последният му съзнателен спомен, преди да му изскочат звезди от очите.
Не продължи дълго, както очаквах. За моя изненада Адам се оказа много по-неиздръжлив, отколкото немската овчарка. След като изпадна в безсъзнание заради изкълчването на ставите на крайниците му, изобщо не можа да дойде на себе си. Чаках часове наред, но той не даваше никакви признаци на живот. Не реагираше нито на болка, нито на обливане със студена и топла вода. Признавам си, че бях разочарован.