Неговото страдание бе бледа сянка на моето, неговото наказание — недостатъчно за изневярата, която му го докара.
Свърших чисто това, което трябваше да направя, някъде след полунощ. После го смъкнах от дибата и го напъхах в един голям черен чувал за смет на брадфилдската служба за чистота. Борих се с тежестта на мъртвото тяло, докато го изкачвах по стълбата на мазето, и после, докато го напъхам в количката, но часовете помпане с щангите сега се оказаха безценни.
Нямах търпение да се добера вкъщи до компютъра, за да трансформирам вечерта в нещо съвършено. Но все още имах доста работа, преди да се отпусна и да се поглезя. Карах към центъра на града с малко над разрешената скорост — не прекалено бързо, за да ме спрат за превишена скорост, и не много бавно, за да ме вземат за внимателно каращ поркан шофьор.
Отправих се към гей района зад университета. Темпъл Фийлдс открай време си е бил студентско средище, пълно с малки кафенета, ресторантчета, магазини и барчета с ниски цели и стандарт. По-късно, някъде преди десетина години, няколко барчета станаха свърталища на гейове. Нашият левичарски общински съвет реагира на натиска и откри център за гейове и лесбийки, който се премести в сутерена на индийския ресторант. Това, изглежда, предизвика ефекта на доминото и след година-две Темпъл Фийлдс се превърна в Град на обратните. Студентите, които не бяха обърнали резбата, се преместиха към Грийнхолм в отдалечения край на района. Сега Темпъл Фийлдс бе дом за всички, които си падаха по гей барчета, клубчета, стилни бистра, магазини, продаващи кожа и принадлежности за връзване, и скрити от нощта, се скатаваха направо край канала.
Около един и половина във вторник през нощта из улиците все още се мотаеха няколко човека. Минах там два пъти и се концентрирах на района около „Кромптън Гардънс“. Площадът бе тъмен. Ловенето от уличните лампи бяха вандалски потрошени за нуждите на потайния секс. А общината прекалено се скъпеше, за да ги поправи. Освен това никой от местния бизнес не се оплакваше — колкото по-тъмен бе площадът, толкова по-желана бе територията и съответно по-големи техните печалби.
Огледах се внимателно. Нищо не шаваше. Преборих се с чувала, докато го подпра на ботуша си. После се завъртях и го примъкнах до стената. Подпрях го на ръба с шумолящ тъп звук и затворих капака колкото се може по-тихо. Извадих джобното си ножче, надвесих се до стената и разрязах чувала. Освободих тялото и смачках чувала на топка.
Чак след това паркирах колата на Адам на две улици от къщата му. После се върнах до джипа си и напъхах чувала в една кофа за боклук по пътя. Легнах си към три часа. Въпреки изгарящото ми желание да продължа с работата си, трябваше да се откажа, защото изтощението ме бе смазало. И нищо чудно, че капнах от умора, като имам предвид всички усилия, които ми се наложи да хвърля. Заспах веднага след като угасих лампата.
Когато се събудих, се преобърнах и погледнах към часовника. После проверих и този на ръката ми. Трябваше да приема това потвърждение. Сънят ми бе продължил тринайсет часа и половина. Не помня някога да ме е измъчвало такова дълго спане, дори след пълната упойка. Ядосах се на себе си. Очаквах с нетърпение момента, когато ще седна на компютъра си, за да съживя и възстановя срещата ми с Адам, докато все още се доближава до най-дълбоките ми фантазии. Но сега едва ми стигна време да хапна и да хвърля един душ.
На път за работата купих един вестник от последното издание на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“. Мъдреше се на втора страница.
Обезобразено тяло на гол мъж бе открито в градчето на гейовете в Брадфийлд рано тази сутрин. Работникът в отдел „Чистота“ Роби Грейвс направил страшното откритие при рутинно събиране на боклуците в района на „Кромптън Гардънс“ в Темпъл Фийлдс.
Сега гей общността в града ни се страхува, че това може би е първото деяние на сериен убиец на гейове като мъжа, който наскоро тероризираше лондонските хомосексуалисти.
Тялото е открито между храсталаците зад една стена в парка, прочуто място за нощни срещи на гейове, търсещи случаен секс.
Мъжът изглежда на двадесет и шест-седем и все още не е идентифициран. Полицията го описа като бял, с мускулесто тяло, тъмна къса чуплива коса и сини очи. Няма отличителни белези или татуировки.
Говорител от полицията каза: „Гърлото на мъжа е прерязано, а тялото е обезобразено. Който е извършил това ужасяващо престъпление, е свиреп и опасен човек. Естеството на нараняванията на жертвата означават, че убиецът трябва да е бил целият в кръв.“