Не бе съвършено, но поне се забавлявах повече от ченгетата. От това, което прочетох, ми стана ясно, че не са стигнали доникъде. Смъртта на Адам заслужи само споменаване в националните медии и дори „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“ загуби интерес след пет дни. Самоличността на трупа му бе установена след четири дни, когато разгневените му колеги докладвали, че е изчезнал след пълния провал на опитите им да го открият по телефона или у дома. Бях заинтересован от хвалбите им по негов адрес — достъпен човек, работлив, харесван от всички. За момент чак съжалих, че глупостта му ме беше лишила от такова приятелство. Репортерът по престъпленията на „Сентинъл Таймс“ бе успял даже да се добере до бившата жена на Адам — една грешка, която бе допуснал на двайсет и една и бе поправил на двайсет и петия си рожден ден. Коментарите й ме накараха да избухна в луд смях.
Бившата жена на Адам — Лиза Арнолд, двадесет и седем годишна — едва сдържаше сълзите си, докато ни разказваше:
„Не мога да повярвам, че това се е случило с Адам. Той беше чудесен мъж, много общителен. Не бе почитател на чашката. Не мога да си представя как този странен тип е успял да се докопа до него.“
Лиза е учителка в начално училище и сега отново е омъжена. Тя продължава:
„Нямам представа какво е правил той в «Кромптън Гардънс». Никога не е имал наклонността на гей, докато бяхме женени. Сексуалният ни живот бе напълно нормален. Ако е имало нещо нередно, то бе само че беше малко скучен.
Оженихме се много млади. Майката на Адам го бе възпитала да очаква жена, която да му бъде слугиня. А аз просто не пасвах за тази роля.
По-късно срещнах друг човек и поисках развод от Адам. Той наистина бе разстроен, но мисля, че основната причина бе наранената му гордост и мъжко честолюбие.
Не съм го виждала след развода, но чух, че живее сам. Знам, че е имал няколко любовни авантюри през последните три години, но доколкото знам, не е било нищо сериозно.
Просто не мога да свикна с мисълта, че той е мъртъв. Зная, че се наранихме взаимно, но все пак се чувствам опустошена от факта, че той е убит така жестоко.“
Не оценявах шансовете на втория брак на Лиза, ако продължава в същия дух и все така не е достатъчно проницателна, за да схване как е устроено мъжкото съзнание. Скучен? Лиза е била единствената причина, за да бъде сексът им с Адам толкова скучен.
А колкото до това, че съм странен тип… Именно тя е обърнала гръб на чаровен, красив мъж, който я обичаше толкова много, че разказваше за нея на напълно непознати хора три години след като тя го е зарязала. Знаех всичко за това. Бях го изслушал. Ако някой бе странен тип, то това бе Лиза.
Осма глава
Дори неопитен специалист не можеше да допусне толкова дръзката идея за съществуването на пладнешки убиец в сърцето на един голям град. Бъдете сигурни, че не някой неизвестен пекар, търговски пътник или анонимен коминочистач са свършили тази работа. Знам кой е бил.
Стиви Макконъл прекара ръце през косата си с отчаян жест.
— Виж, колко пъти трябва да ти казвам? Просто раздувах. Зарибявах го. Опитвах се да звуча като голяма клечка. Опитвах се да го успивам, затова се правех на интересен. Никога не съм познавал Пол Гибс или Дамиен Коноли. Никога през живота си не съм ги виждал.
— Можем да докажем, че си познавал Гарет Финеган — каза Карол студено.
— Добре. Признавам, че познавах Гарет. Беше член на гимнастическия салон. Не мога да твърдя, че не съм го срещал преди. Но, за бога, жено, та този мъж бе адвокат! Трябва да е познавал хиляди хора в града! — изкрещя Макконъл и удари с юмрук масата.
Карол дори не трепна.
— А Адам Скот? — продължи безмилостно.