— Ти наистина си убеден, че не е той, а? — попита Брандън равно, с нескрито разочарование в гласа.
— Допускам, че доводите ни са слаби. Все пак нямаме такива доказателства, които да свържат къщата с убийствата — каза Тони внимателно.
— Но ти самият каза, че е по-вероятно убийствата да са извършвани някъде другаде. Може би там пази и сувенирите си.
— Не е само тяхната липса. Грубо казано, Джон, серийните убийци убиват, за да превърнат фантазиите си в реалност. Типично е да го развият до такава степен, че стават по-реални за тях, отколкото заобикалящия ги свят. Тук няма нищо подобно, за да предположим, че Макконъл е такъв тип човек. Разбира се, има цял куп порно списания. Но такива можем да открием в дома на всеки ерген на неговата възраст, без значение от сексуалната му ориентация. Има компютърни игри, в които преобладава насилието, но ги имат също хиляди тийнейджъри и възрастни мъже. Това, което имаме, са доказателства, за да допуснем, че Стиви Макконъл не е социопат. Огледай се около себе си, Джон. От цялата къща струи напълно нормална атмосфера. На календара в кухнята са отбелязани датите, на които са им гостували приятели за вечеря. Виж този куп коледни картички на етажерката му. Трябва да са около петдесет. Ами снимките от почивката? Очевидно е бил с един и същ партньор в продължение на четири-пет години, съдейки по промяната на местата и прическите. Стиви Макконъл, изглежда, не е имал проблеми да завързва контакти с хората. Добре, май няма нищо, което да го свързва със семейството му, но повечето гейове скъсват всякакви връзки с тях, когато открият идентичността си. Това, разбира се, не означава, че семейството му го е третирало по начин, който го е тласнал към формирането на личността му в сериен убиец. Съжалявам, Джон. В началото не бях сигурен, но колкото повече виждам, толкова повече ми намирисва, че този тип не е нашият човек.
Брандън се изправи на крака и внимателно върна листчето там, където го беше открил.
— Мъчно ми е, че трябва да го кажа, но мисля, че си прав. Когато го разпитвах по-рано, смятах, че е твърде спокоен, за да е човекът, когото търсим.
Тони поклати глава.
— Не се оставяй това да те заблуди. Твърде възможно е, когато пипнеш истинския убиец, той да е не по-малко спокоен. Не забравяй, че това е нещо, което той планира внимателно. По-лошото е, че смята себе си за най-добрия. И ще продължава да прави непредвидими планове. Той ще очаква да бъде привикан за разпит рано или късно. Ще бъде готов да застане срещу теб. Ще бъде разумен и много любезен. Няма да прилича на мошеник. Пред теб ще стои един приятен, услужлив човек и твоите детективи изобщо няма да се усъмнят в него. Алибито му ще бъде самата липса на алиби. Вероятно ще каже, че е бил с проститутка или е ходил сам да гледа мач. Накрая работата ще приключи с това, че ще бъде елиминиран от разследването, защото другите заподозрени на пръв поглед ще бъдат далеч по-подходящи.
Брандън бе докарал такъв израз на лицето си, че изглеждаше дори по-потиснат, отколкото бе нормално.
— Благодаря, Тони. Сега ти вече наистина ме окуражи. Така че какво предлагаш?
Тони сви рамене.
— Както вече казах, има възможност той да познава убиеца. Може би дори има свои собствени подозрения. Бих го задържал още малко, за да го поизпотя за това какво знае и кого наистина познава. Не бих се отказал от помощта на екипа. Вземи разрешително за обиск. Направи пълно претърсване — под дъските на пода, на тавана. Никога не знаеш на какво можеш да се натъкнеш. Не забравяй, че може напълно да греша.
Брандън хвърли поглед към часовника си.
— Добре. По-добре да върна ключовете обратно, преди края на дежурството на сержанта. Ще те оставя у вас на път за там.
После хвърлиха последен поглед, за да проверят не са ли оставили нещо не както трябва, и напуснаха къщата. Когато доближиха рейндж роувъра, изведнъж чуха глас от сянката:
— Добро утро, господа! Разкрити сте! — обяви Карол и пристъпи в светлината на уличните лампи. — Доктор Алтъни Хил и заместник-директор на полицията Джон Брандън, арестувам ви в подозрение за взлом и нахлуване в частна собственост. Не трябва да казвате нищо… — На това място кикотът й надделя и тя избухна.
Сърцето на Брандън бе паднало в петите му при първите й думи.
— По дяволите, Карол! — започна да протестира той. — Прекалено съм стар вече за подобни номера!
— А, разбирам, но май не достатъчно за този — каза Карол сухо, посочвайки с палец към къщата на Макконъл. — Незаконно претърсване, при това с цивилно лице?! Точно както и вие, и аз не съм дежурна, сър.