Брандън се усмихна уморено:
— Тогава защо се навърташ около къщата на заподозрения?
— Аз съм следовател, сър. Помислих си, че мога да ви намеря тук с доктор Хил. Някакви радостни новини?
— Доктор Хил смята, че няма. Какво ще кажеш за разпита? — попита Брандън.
— Подозренията ти се развиват много добре, Тони. Макконъл няма никакво алиби за убийството на Дамиен Коноли, освен един час късно през нощта, по което време Дамиен вече може би е бил мъртъв. Особеният момент е къде е бил до този час. Сър, той е заливал в кръчмата, където е било захвърлено тялото.
Тони вдигна вежди и пое дълбоко дъх. Брандън се обърна към него с въпросително изражение.
— Е?
— Това е точно наглият момент, който Ханди Анди би могъл да ни подхвърли. Можете да изпратите някой да провери дали той е редовен посетител там. Ако не е, това ще е вече нещо по-особено — обясни бавно Тони. Преди да може да каже нещо повече, го връхлетя продължителна прозявка. — Съжалявам — каза той едва-едва, — не съм нощна птица.
— Ще те хвърля до вкъщи — предложи Карол. — Мисля, че шефът трябва да остави нещо в участъка.
Брандън хвърли поглед към часовника си.
— Добре. Нека бъде единайсет, не десет, Карол.
— Добре, благодаря, сър — каза мило Карол, докато отключваше колата си за Тони.
Той се строполи на мястото до шофьора, неспособен да овладее сериите прозявки, които го погълнаха.
— Наистина съжалявам. Не мога да спра да се прозявам.
— Откри ли нещо, та поне да си заслужава? — попита Карол с тон, в който се прокрадваше повече съчувствие, отколкото в думите й.
— Дамиен Коноли го е спипал преди две години за улично нарушение.
Карол подсвирна.
— Я виж ти! Хванахме го в двойна лъжа. Така! Първоначално Макконъл казал на Дон Мерик, че е срещнал Коноли след грабеж в гимнастическия му салон. После на разпита отрече въобще някога да го е виждал. Каза, че е лъгал, за да се прави на интересен в гей средите. А сега излиза, че наистина го е срещал. Какъв обрат!
— Само ако вярваш, че той е убиецът. Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Карол, но мисля, че той не е човекът, когото търсим. Прекалено съм уморен, за да ти обяснявам сега всичко, но след като нахвърлям профила си и го проучиш внимателно, ще разбереш защо не съм толкова въодушевен за Стиви Макконъл.
Той се прозя отново и отпусна глава върху ръката си.
— Кога ще можем да го видим? — попита Карол, като се бореше с желанието си да го накара да изплюе камъчето.
— Слушай, остави ми останалата част от деня и до утре сутринта ще имам в общи линии профила за теб. Какво ще кажеш?
— Добре. Да се нуждаеш от нещо друго междувременно?
Тони не отвърна. Карол му хвърли бърз поглед с периферното си зрение и разбра, че е задрямал. Това бе добре донякъде, помисли си тя. После, като се помъчи да се концентрира, пресече града към дома на Тони — старомодна тухлена къща-близнак в тиха уличка на две спирки от университета. Карол подаде глава навън. Бавното плъзгане на колата до окончателното й спиране изобщо не смути Тони, чието дишане бе станало шумно.
Карол разкопча колана си и се наведе към него, за да го разтърси леко. Тони вдигна сепнато глава и се ококори с див поглед. Втренчи се с неразбиращи очи в Карол.
— Всичко е наред — успокои го тя. — Ти си вече вкъщи. Беше заспал.
Тони разтри очи с юмруци, като мърмореше нещо несвързано. Погледна с мътен поглед Карол и й хвърли сънлива крива усмивка:
— Благодаря, че ме докара.
— Няма проблеми — успокои го Карол, все още завъртяна на мястото си, като болезнено осъзнаваше неговата близост. — Ще ти звънна този следобед и можем да изберем подходящо време, за да се видим утре.
Тони, който вече се бе разбудил, започна да се задушава от клаустрофобия.
— Благодаря отново — каза той и бързо се измъкна, отваряйки вратата на колата, като почти падна на тротоара благодарение на комбинацията от бързина и сънливост.
— Не мога да повярвам, че исках да ме целуне! — каза си Карол, докато го наблюдаваше как отваря портата и се насочва по късата пътечка към къщата. — За бога, какво става с мен?! Първо се отнасях към Дон като квачка към пилците си, а после се заплесвам по експертите по делото. — Видя, че предната врата е отворена, пъхна касета в стереоуредбата и потегли. — Това, от което имам нужда — обясняваше тя на Елвис Костело, — е една хубава почивка.