„Ти предизвикваш, флиртуваш и блестиш със зелените копчета на ризата си“ — припя той в отговор.
— Снощи на практика пъхнахме шампанското в леда. А сега вие ми казвате, че трябва да освободя Макконъл? — пенеше се Крос и клатеше глава с жест на раздразнение — толкова старомодно, че вероятно се е появило още на някоя гръцка ваза. — Какво се е случило, та се промени всичко? Да не сте се натъкнали на желязно алиби, а? Може би е бил с принц Едуард и бодигардовете му?
— Не казвам, че трябва да го пуснем на минутата. Нужно е да го разпитаме по-подробно за познатите му, да проверим представял ли е някого на Гарет Финеган и Адам Скот. И чак след това ще го оставим да си върви. Няма никакви съществени доказателства, Том — обясни Брандън уморено. Липсата на сън бе трансформирала лицето му в сива маска, която идеално би паснала в някой филм на ужасите. Крос, от друга страна, изглеждаше и звучеше така свежо и бодро, като пеленаче, току-що събудено от дрямка.
— Бил е в „Кралицата на сърцата“ онази нощ. Доколкото знаем, убиецът е карал тялото на Дамиен Коноли в багажника на колата си и само е изчакал заведението да затвори. Това може да е била причината да се навърта там.
— Веднага след като съберем достатъчно доказателства, за да получим разрешение за обиск, ще го направим — каза Брандън, не желаейки да признае, че вече е предприел тази незаконна стъпка. Той вече бе помолил сержант Клер Бонър да провери всички квитанции от арести и пътни глоби на Дамиен Коноли заради предполагаемата връзка с Макконъл, но засега тя не бе получила решителната информация, която той знаеше, че се търкаля някъде из компютъра.
— Предполагам, че всичко това е работа на Момчето Чудо — обади се горчиво Крос. — Вероятно психиатърчето е казало, че детството на Макконъл не е било достатъчно щастливо.
Карол стисна зъби. Достатъчно лошо бе, че се чувстваше като муха на стената в битката между титани, за да напомня на шефовете си, че става свидетел на конфликта им.
Брандън се намръщи.
— Наистина се консултирах с доктор Хил и е вярно, че той чувства, на базата на това, което имаме до момента, че Макконъл вероятно не е нашият човек. Но това не е главната причина, заради която смятам, че трябва да го освободим. За мен липсата на доказателства е дяволски по-важен довод, за да го направим.
— За мен също. Точно затова се нуждаем от време, за да съберем нещо повече. Трябва да разпитаме ония педали, с които е поркал в понеделник вечер, за да разберем що за птица е. Нужно е да разберем какво крие Макконъл под маската си! — обясни Крос разпалено. — Държим го в ареста по-малко от дванайсет часа, сър. Имаме право да го задържим до полунощ. После можем да го обвиним в нападение и засега да помолим съдията за предварителен арест, което ще ни даде още три дена. Това е всичко, което искам. Дотогава ще е прикован тук. Не можете да кажете „не“ на това, сър. Момчетата направо ще вдигнат ръце.
„Погрешен ход — помисли си Карол. — Дотук се справяше добре, но емоционалният шантаж просто го извади от строя.“
Ушите на Брандън пламнаха.
— Надявам се, никой не мисли да стачкува — каза той с опасна нотка в гласа си.
— Те са много предани, сър, но работят по този случай твърде дълго време без почивка.
Брандън се обърна и се загледа през прозореца към града долу. Инстинктът му подсказваше да освободи Макконъл, след като направят един последен опит да изкопчат от него нещо повече за контактите му. Но той прекрасно осъзнаваше и без неуместните коментари на Крос, че наличието на заподозрян бе вдъхнало нови сили и енергия на екипа, работещ по убийствата. Преди да вземе решение, на вратата се почука.
— Влез! — извика Брандън, като се извъртя и отпусна тежко в креслото си.
На вратата цъфнаха русите къдрици на Кевин Матюс. Приличаше на хлапе, на което са обещали пътуване до Дисниленд.
— Сър, съжалявам, че ви прекъсвам, но току-що получихме доклада от лабораторията за събраните доказателства по убийството на Дамиен Коноли.
— Влез и ни го разкажи — покани го Крос мило.
Кевин пусна една извинителна усмивка и се шмугна през тесния процеп на вратата.
— Един специалист от екипа на криминолозите намерил парче от скъсана кожа, останало върху един пирон на портата. Това е охранявана територия, посетителите не могат просто така да си влизат, затова помислихме, че може да е важно. Очевидно трябва да елиминираме хората, които работят в кръчмата и шофьора за боклука, който наминава там. Както и да е, в крайна сметка излезе, че дворът е бил варосан, а портите боядисани само преди месец, така че не трябваше да преследваме твърде много хора. Освен това всички, които разпитахме, отрекоха да притежават кожена дреха като тази. Затова я занесохме в лабораторията и ги помолихме да я изследват колкото се може по-бързо. Докладът тъкмо пристигна — довърши той и го подаде на Брандън със скоростта на скаут.