Съответният пасаж бе подчертан с жълто. Той се наби веднага в очите му.
„Парчето тъмнокафява кожа е изключително необикновено. Като начало, изглежда, че е някакъв вид еленова кожа. По-важното е, както анализите посочват, че е била обработена в морска вода вместо в специална химическа среда. Знам един-единствен източник на такава кожа: бившия Съветски съюз. Тъй като редовните доставки на точно необходимите химикали трудно се изпълняват, майсторите обработват кожата по старите методи в солена вода. Предполагам, че това парче е дошло от кожено яке, произведено в Русия. Кожа като тази не може да се намери в търговската мрежа на друго място, тъй като качеството й не е достатъчно високо и не може да бъде одобрено от западните държавни стандарти“ — дочете го на глас Брандън и го подхвърли към бюрото на Крос.
— По дяволите! — обади се той. — Не ми казвайте само, че търсим някой Иван!
Четох някъде, че разследванията по убийствата струват милиони лири стерлинги на месец. Когато Пол ми демонстрира същите глупост и фалш като Адам, започнах да осъзнавам, че действията, които налагах, можеха да окажат забележително въздействие върху местните данъци. Не че ми пукаше за няколко допълнителни пенса годишно върху общинските данъци. Това бе малката цена, която плащах за удоволствието, спечелено от сблъсъка ми с тяхното коварство.
Душата ми бе опустошена от измяната на Пол. Точно когато щях да поставя сцената с нашата тържествуваща любов, той ми обърна гръб и избра друг. Нощта, когато той постигна желаната близост, не знам как се добрах до вкъщи. Не мога да си спомня подробности от пътуването. Седях в джипа си пред фермата и беснеех за това, че бе толкова повърхностен. Той се бе провалил. Не можеше да осъзнае, че бях единственият човек, когото той обичаше истински. Яростта ми бе толкова голяма, че загубих физическа координация. В действителност направа се смъкнах от шофьорското място и се заклатушках като пияница към убежището на моята тъмница.
Качих се на каменната пейка и притиснах колене до гърдите си, докато, непознати за мен, сълзите се търкаляха надолу по бузите ми и капваха на грубия камък, като оставяха тъмни петна като кръвта на Адам. Какво им ставаше? Защо не можеха да се отпуснат и да приемат това, което знаех, че желаеха?
Избърсах очите си. Трябваше да направя преживяването ни колкото се може по-богато и съвършено. Дължах го и на двама ни. Време за нови играчки. Адам бе генералната репетиция. Пол щеше да бъде премиерата.
Номерът с колата, която не иска да запали, ми бе послужил добре с Адам, така че реших да го приложа и на Пол. Той действаше безупречно. Преди да направя и три крачки по коридора, домакинът ми дори ме покани да пийнем по напитка, докато чакам пътната помощ да пристигне. Но аз не се поддадох на ласкателствата му. Той бе проиграл своя шанс и сега бе твърде късно да изоставя плановете си.
Когато дойде в съзнание, вече бе завързан с каишите за стола на Юда. Отне ми няколко дни, докато го конструирам, тъй като трябваше да започна от чертежа. Той бе едно от откритията ми в музея на Сан Гиминяно. В тефтера ми имаше само няколко препоръки, но нито една не обясняваше точно как бе конструиран въпросният стол. Но там, в музея, имаха свой собствен действащ стол. Тогава направих няколко снимки, които допълваха и увеличаваха образа на този от каталога на музея. Така, снабден с материали, успях да извадя работния модел на компютъра си.
Това не е машина, която инквизиторите са използвали много, въпреки че не мога да разбера защо. Музеят в Сан Гиминяно предлагаше теория, която, откровено казано, ми звучеше абсурдно. В комбинация с другите описания на картончетата, тази малоумна теория ме убеждаваше, че те са били надписвани от някои ограничени, вманиачени феминисти. Та въпросната теория гласеше следното: „Естествено било по онова време да се използват инструменти за мъчения върху жените като вагиналната круша, която разкъсвала шийката на матката и вагината, и като така наречените «целомъдрени» колани, които разцепвали и превръщали срамните им устни в кървава маса. Използвали се инструменти които откъсвали гръдните им зърна с такава лекота, все едно че откъсвали филтър на цигара. Инквизиторите били толкова изобретателни, защото смятали жените за отделно племе и в действителност те често се оказвали дяволски създания. От друга страна, инструментите за мъчения, прилагани върху мъжете, изобщо не били насочени към половите им органи, въпреки особената чувствителност и нежност на тези области, защото мъчителите се чувствали подсъзнателно свързани с жертвите си и затова всяко осакатяване, причинено върху членовете и тестисите им, било немислимо.“ Ясно е, че драскачът на тези картончета в Сан Гиминяно не е много далеч от изтънчената жестокост на Третия райх.