Моят „стол на Юда“ е сам по себе си шедьовър, ако мога да го нарека така. Състои се от квадратна рамка с четири крака във всеки ъгъл, с дръжки отстрани за ръцете и дебела дъска за облегалка. Много наподобяваше примитивен, дялан стол, като изключим това, че нямаше седалка. Вместо това в празнината, където трябваше да се намира, е прикрепен конусовиден шип с остри зъбци, монтиран за основата на краката чрез здрава дървена подпора. За шиповете използвах един от големите конуси, използвани на тъкачните станове за навиване на памучните прежди. Човек може да ги купи от всеки магазин за сувенири от остарялата индустрия. Обвих го с тънък, податлив меден лист и го затегнах с тънка режеща като бръснач жица, намотана спираловидно около него. Добавих едно мое приспособление към модела от музея на мъченията — шипът ми бе снабден с електричество чрез реостат, което ми позволяваше да прилагам електрошок с различно напрежение. Цялото това нещо е монтирано на пода, за да се избягнат инциденти.
Докато все още бе в безсъзнание, Пол бе закрепен над шипа от здрав ремък, минаващ под мишниците му. Той го държеше привързан за облегалката. Бях завързал също всеки от глезените му за предните крака на стола. Веднага щом отвържех ремъците, той щеше да увисне на собствените си сили, разчитайки на мускулите в прасците и раменете си да го държат далеч от жестокия шип, сложен внимателно точно под ануса му. Тъй като столът бе толкова висок, че само пръстите му можеха да достигат пода, не очаквах той да издържи твърде много.
Очите му отразиха същата паника, която вече бях видял в погледа на Адам. Но той сам си бе виновен за ситуацията, в която бе изпаднал. Казах му го и на него, преди да махна превръзката от устата му.
— Нямах никаква представа, наистина нямах представа! — бръщолевеше той. — Съжалявам! Съжалявам! Трябва да ми позволиш да се реванширам! Просто ме освободи от това нещо и ти обещавам, че ще можем да започнем всичко отначало!
Аз поклатих глава.
— Робърт Максуел бе казал нещо много важно и вярно. Според него доверието е като девствеността. Може да го загубиш само веднъж. Ти си фалшив в душата си, Пол. Как да ти повярвам?
Зъбите му започнаха да тракат, въпреки че, както подозирах, причината не бе студът.
— Направих грешка! — извика той отчаяно. — Знам, че е така. Всички грешим! Моля те единствено да ми дадеш шанс да опитам да я поправя! Обещавам, че мога да се справя!
— Покажи ми тогава. Покажи ми, че наистина го мислиш. Нека да видя, че ме желаеш!
Погледнах сбръчкания му член, който висеше с топките му на мястото, където трябваше да се намира седалката на стола. Очаквах с нетърпение да видя нещо красиво, но той и там ме бе разочаровал.
— Н-не тук, не така! Не мога! — Гласът му се изви в трогателен вой.
— Това или нищо. Тук и никъде другаде — отсякох аз. — Между другото, в случай че се чудиш, ти си привързан към „стола на Юда“. — После внимателно му обясних как действаше този уред. Исках да бъде информиран. Докато говорех, кожата му посивя от страх и започна да му избива студена пот. Когато му обясних за електричеството, той напълно изгуби контрол върху себе си и от члена му започна да се стича урина, която направи локва под него. Вонята ме удари в носа и направо ме задуши.
Залепих му такава плесница, че главата му се удари и пукна в дървената стена на „стола на Юда“. Той изкрещя от болка и от очите му бликнаха сълзи.
— Ти, гадна, мръсна свиня! — креснах му аз. — Ти не заслужаваш любовта ми! Погледни се — пикаеш и ревеш като момиченце! Ти не си никакъв мъж!