— И след като го направи веднъж, ти осъзна, че това е най-хубавото нещо на света?
— Почувствах се по-добре. Държах нещата под контрол. Знаех какво щеше да се случи. Всичко бе грижливо планирано и действаше добре.
Тони сам се изненада от степента на ентусиазъм, който излезе наяве. Почака още малко, но, изглежда, нямаше какво повече да изплува на повърхността.
Върна се обратно в своя стол.
— Не продължи твърде дълго, нали? Беше ли удоволствие за теб? Или усещане за сила?
В стола на Анди той за пръв път се почувства в затруднено положение. Обикновено въображаемият разговор със събеседника освобождаваше идеите му, позволяваше мисълта му да тече свободно. Но нещо тук пречеше. Явно това бе същината на проблема. Тони се върна пак на стола си и започна да обмисля.
— Серийните убийци реализират фантазиите си в престъпленията. Престъплението само по себе си никога не е същото като в представите, така че то има ограничена сила. Подробностите са включени във фантазиите, които по-късно се реализират на секунда, често като обредно убийство. И така нататък. Но колкото повече време минава, толкова повече мощта им намалява. Убийствата трябва да се приближават възможно най-близко като честота, за да подхранват фантазиите. Но твоите убийства не се приближават, Анди. Защо е така?
Той започна да крачи напред-назад, загубил вече надежда да разбере нещо повече. Позволи на съзнанието да се опразни от съдържание, остави подсъзнанието си да се понесе свободно, надявайки се, че накрая ще изплува отговор, който да задоволи представата му за Анди. След известно време Тони усети, че съзнанието му го напусна. Изведнъж, сякаш от много далече, дълбок кикот проехтя в него.
— Аз го знам, а ти трябва да го откриеш — подигра му се собственият му глас.
Тони отърси глава като гмуркач, изплувал на повърхността. Изправи се на крака. Бе доста замаян и вдигна щорите. Достатъчно с алтернативните техники. Това, което бе интересно обаче, бе точката, в която бе ударил мозъкът му. Това бе един от факторите за Ханди Анди, който бе уникален. Празнините оставаха постоянни.
Сети се за намерението си да посети университетската библиотека. Там, в отдела за проучване на пресата, той прегледа старите броеве на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“ за определени дати. Внимателно проучване на страниците разкри малко общо между четирите въпросни вечери, ако не се смята, че местният театър винаги изнася класически британски комедии всеки понеделник. Тони някак не можеше да си представи, че гротеска като „Паспорт до Помлико“ подхранваше смъртоносни сексуални фантазии. Накрая, някъде след седем, той бе готов да започне работа по профила.
Започна с обичайното предупреждение.
„Настоящият профил на престъпник е само ръководство и не трябва да бъде смятан за идентичен портрет. Нападателят вероятно няма да пасне на профила във всяка подробност, въпреки че очаквам да има висока степен на сходство между скицата на отличителните черти, посочени долу, и реалността. Всички твърдения в профила изразяват вероятността и възможността, а не твърди факти.
Серийният убиец дава сигнали и оставя следи при извършване на престъпленията си. Всичко, което прави той, е преднамерено, съзнателно или не, като част от някакъв модел. Разкриването на същността му ще покаже логиката на убиеца. Може да не ни се стори достатъчно логично, но за него е решаващо. Защото логиката му е толкова характерна и специфична, че никога не бихме могли да го пипнем с прости капани. Тъй като той е неповторим, по същия начин трябва да го третираме и ние в действията си да го хванем, разпитаме и възстановим деянията му.“
Тони продължи създаването на профила с подробни обяснения за четирите жертви. Включи всичко, което беше събрал от полицейските доклади, за домашните условия, къде и какво са работили, репутацията им между приятели и колеги, физическото им състояние, личността им, семейните връзки, хобита и социално поведение. След това написа кратко, резюме от доклада на патолога за всеки мъж, същността на нараняванията и описание на местопрестъпленията. После се зае с решителната част по организиране и подреждане на информацията в модел, който вече имаше някакъв смисъл, така че да може да започне да прави заключенията си.
„Нито една от жертвите не е имала известни хомосексуални връзки, доколкото можа да се установи. (Не можем да изключим обаче хомосексуална или бисексуална ориентация, но в нито един от четирите случая няма никакви доказателства, за да го предположим.) И все пак всички тела са захвърлени в район, известен главно с използването му от гей общността. И по-специално труповете са били зарязани точно на, места, известни като убежища за случайни сексуални срещи. Какво ни казва това за убиеца?