1. Той е човек, който не се чувства добре в своя пол. Определено избира мъже, които не са открити гейове. Може също така той да се е пробвал с жертвите си в сексуален аспект и да е бил отблъснат. Убиецът почти сигурно не е външно изразен гей. Той вероятно потиска сексуалността си на някаква лична цена. Не е изключено да е израснал в среда, където мъжествеността е била високо награждавана и поощрявана, а хомосексуалността — отричана, както това най-често става в силно религиозните среди. Ако той има някаква домашна сексуална връзка, това би било с жена. И той, почти сигурно, ще има проблеми в тази връзка с потентността.“
Тони погледна мрачно екрана. Понякога мразеше професията си, която постоянно го принуждаваше да се изправи лице в лице със собствените си проблеми. Дали собствените му сексуални проблеми и провали не означаваха, че и той самият бе започнал да боксува по неотъпкания път? Щеше ли да има нощ, когато някоя жена можеше да отиде твърде далече, решавайки да обясни проблема му от женска гледна точка? Това би го извадило от равновесие. За Тони този сценарий бе прекалено жив. Затова и Анджелика му се струваше безопасна. Когато го докарваше до безумие, той просто можеше да тресне слушалката, вместо да й отвърти шамар. Или дори нещо още по-лошо. Най-добре беше да не рискува, мислеше си той. Не искаше дори да си помисля за Карол Джордан. „Ти го видя в очите й! Тя се интересува не само от мозъка ти! Дори не си го помисляй! Безполезно е! Залавяй се за работа!“
„2. Той презира онези, които открито демонстрират хомосексуалните си наклонности. Поне част от мотивацията му да използва тези места, за да захвърля труповете, е да покаже презрението си към тях, както и да ги стресне. Не на последно място той също така демонстрира своето превъзходство. «Вижте ме, мога да дойда, да мина между вас и никой от вас и да не разбере! Мога да оскверня домовете ви и вие не можете да ме спрете!»
3. Въпреки това той е добре запознат с районите, където гейовете ходят, за да общуват и да си търсят партньори. А може би и професията му е свързана с доставки или изпълнението на някакви бизнес услуги, които му отварят от време на време път към района Темпъл Фийлдс. Той до такава степен е привлечен от културата на гейовете, че чак е проучил специфичните места в «Карлтън Гардънс», където те са се разселили.
4. Има висока степен на самоконтрол. Движи се в населени области и успява да захвърля телата, като се държи по такъв начин, че изобщо не привлича вниманието върху себе си.“
— Разкажи ми за това — каза горчиво Тони. Стана и започна да крачи между прозореца и вратата. — Аз направо можех да напиша справочник.
Още когато побойниците започнаха да го налитат, тъй като беше най-дребният и на улицата, и в класа му, той научи жестоките уроци на самоконтрола. НИКОГА не показвай, че са уцелили белязаната цел. Това само разкрива слабото ти място. Научи се да бъдеш един от тях. Изучи речника им, езика на тялото и жестовете, изгради своя лична поза. Смеси всичко това и какво ще се получи? Един човек, който няма и бегла представа кой всъщност е той. Имаш един съвършен актьор, мошеник, който може да си смени цвета като хамелеон в зависимост от средата около него.
Чудно е все пак, че заблуждава толкова много хора около себе си. Брандън явно си мисли, че е добър човек. Карол Джордан очевидно е очарована от него. Клер, секретарката му, го смята за най-добрия шеф, когото някога е имала. Все пак минаваше за човек. Добре. Единственият човек, когото не можеше да изработи, беше майка му, която все още го третираше със зле прикрито презрение. Единственото, което някога бе получавал от нея. Вината му — че баща му ги беше изоставил. Но нищо чудно да е било заради нея. Беше го зарязала в един детски дом, тъй като така нямаше да е нужно да се обвързва с родителите си, които имаха парите. По-късно, когато успя да убеди собствената си майка да гледа малкия Тони, тя се впусна презглава да прави кариера. Той правеше всичко възможно, за да се държи добре с майка си, както баба му го беше инструктирала, но това невинаги беше лесно. Не беше лоша жена, а просто бе обременена от собственото си възпитание, вярвайки, че децата трябва да се виждат, но не и да се чуват. Резултатът от домашната тирания бе бягството и на дядо му първо в хазартните игри и накрая заминаването му в Легиона. Тони бързо се бе научил на самоконтрол по най-трудния начин. Дали нещо подобно не се бе случило и с Анди? Тони разтри очи и за своя изненада откри, че са навлажнени. После отново се метна на стола и започна да печата с дивашка стръв.