— А ти искаше повече?
— Исках от време на време да разговаряме или дори да излезем на кино или театър. Но търпях всичко това, защото го обичах.
— Тогава какво те накара да сложиш край?
Карол заби поглед в чинията си.
— Благодаря за комплимента, но не го направих аз. Когато се преместих тук, той реши, че пътуването нагоре-надолу по магистралата е напразна загуба на време, така че ме смени с една медицинска сестра. И сега сме само котаракът ми и аз. На него, изглежда, не му пука много за непостоянния ми час на прибиране.
— Така значи… — поклати глава Тони. Беше доловил истинската болка под повърхността, но за пръв път не бе в състояние въпреки всичките си професионални способности да открие подходящ отговор.
— Ами ти? Има ли някакво увлечение?
Тони поклати глава и продължи да се храни.
— Такъв точен тип като теб? Мислех, че са те похитили още преди години — подхвърли Карол. Закачката в тона й скриваше нещо, което Тони се надяваше да си е въобразил.
— О, ти виждаш само очарователната страна! На пълнолуние ми пораства козина по лапите и започвам да вия срещу луната — призна Тони с мелодраматичен тон и цинична усмивка. — Аз не съм това, което изглеждам, Карол! — изръмжа той.
— О, бабо, защо са ти толкова големи зъбите?! — изписка Карол фалцетно.
— За да ям по-добре кърито си с тях — изсмя се Тони. Знаеше добре, че това бе точката, от която можеше да се задвижи връзката напред, но бе загубил прекалено много, като изграждаше защитата си точно срещу такива моменти на слабост. Затова не можеше да се предаде толкова лесно. Освен това си бе казал, че няма нужда от тази връзка. Имаше си Анджелика и горчивия опит, който го беше научил, че това бе всичко, с което можеше да се справя и все още действаше.
— И как попадна в тази съсипваща душата ти професия?
— Открих, докато работех по защитата на доктората си по философия, че мразя да се перча и да говоря пред публика, което изключваше и какъвто и да е вид академична работа. Така че се отдадох на клиничната практика — обясни Тони и леко прехвърли темата към порой от вицове за професията му. Чувстваше, че се бе разпуснал като човек, ходил по замръзнало езеро и осъзнал, че отново е на твърда почва.
Доядоха останалата част от вечерята си в безопасната тема за кариерите си. После Карол поиска сметката от сервитьора, когато той дойде да отсервира.
— Аз ще оправя сметката, става ли? Забрави феминизма. Ти си ми един законен разход по работата — обясни Карол.
Докато се връщаха към кабинета на Тони, той се обади:
— Така, обратно на работа. Разкажи ми как мина денят ти.
Бързото превключване от личен в професионален аспект на разговора увери Карол в нуждата да бъде по-резервирана с Тони. Не бе виждала някой друг така бързо да се отдръпва от един лек флирт. Това беше странно, още повече че бе усетила симпатиите му към себе си. А освен това нямаше никакви съмнения в способността си да привлича мъжете. Поне преследването на Ханди Анди в екип с Тони й даваше пространство и време, за да хвърли мост между тях.
— Тази сутрин направихме пробив. Или поне всички така се надявахме.
Тони изведнъж спря и се върна към Карол.
— Какъв точно пробив? — попита той.
— Не се притеснявай, не те държим настрана — успокои го Карол. — Нещо, което е било пренебрегвано досега, но понеже имаме твърде малко, за да продължаваме напред, всички се развълнуваха. Едно парче кожа, намерено върху един пирон на портата в двора на „Кралицата на сърцата“. В лабораторията направили бързо проучване и в крайна сметка излезе, че е доста необичайно. Еленова кожа с произход от Русия.
— О, боже мой! — възкликна Тони. После се обърна и направи две крачки. — Не ми казвай, нека да позная. Не можеш да си го набавиш в тази страна и вероятно е нужно да изпратиш някого в Русия, за да те снабди. А това е вече доста мътна история. Прав ли съм?