— Как, по дяволите, се сети? — извика Карол, като го дръпна за ръкава.
— Очаквах нещо подобно — отвърна той просто.
— Подобно на какво?
— Че нашият човек ще подхвърли нещо, което да отвлече вниманието от главния проблем, и цялата полиция ще започне да се щура наоколо като мухи без глави.
— Според теб това е подхвърлено нарочно? — почти изкрещя Карол. — Защо?
Тони потърка с ръце лицето си и после ги прокара през косата си.
— Карол, този тип е бил толкова внимателен досега. С почти аптекарска мания за чистота. Досега не бе оставил никакви следи. Типично за серийните убийци е да имат висок коефициент на интелигентност. А Ханди Анди е сигурно един от най-умните, на когото някога съм се натъквал и лично, и в цялата литература. И изведнъж, най-неочаквано, от нищото се появява не само някаква стара следа, но толкова странна, че вероятно би могла да бъде оставена от ограничен кръг хора. И ти продължаваш да твърдиш, че според теб е истинска улика! Точно това се опитва да постигне и самият той. Обзалагам се, че почти всички сте летели като финикийци цял ден, опитвайки се да разберете от къде се е появило това странно парче руска кожа, нали? О, и не ми казвай, нека позная. Хващам бас, че има специален екип, който да проучи живота на Стиви Макконъл, като се опита да установи откъде, по дяволите, се е сдобил с такова яке!
Карол го гледаше втренчено. Изглеждаше толкова очевидно, когато той обясняваше нещата. И как никой от тях не се бе запитал за достоверността на коженото парче!
— Прав ли съм? — попита Тони, този път с по-мек тон.
Карол направи гримаса.
— Не сме целият отдел. Само аз, Дон Мерик и двама от специалистите. Прекарах по-голямата част от деня на телефона в опити да установя дали Макконъл някога е бил в националния отбор по вдигане на щанги или културизъм, които са се състезавали в Русия или срещу руснаците. А Дон и момчетата обикаляха туристическите агенции, като проверяваха дали някога е бил на екскурзия там.
— О, боже! — простена Тони. — И?
— Преди пет години той е бил в отбора по вдигане на щанги от Северозапад, които са се състезавали по някакъв повод в Ленинград.
Тони пое дълбоко дъх.
— Горкото копеле! Просто няма късмет! Дано не ви е хрумнала идеята, че това е било умишлено премълчано! — добави той. — Не го казвам покровителствено. Осъзнавам колко сте вътре в работата и как отчаяно искате да пипнете това копеле. Просто ми се щеше някой да ми беше казал по-рано, преди да се допусне това да стане толкова важно за всички.
— Аз наистина се опитах да ти се обадя тази сутрин — оправда се Карол. — Ти все още не си ми казал къде беше.
Тони вдигна ръце.
— Съжалявам. Добре, предавам се. Бях в леглото. Спах. С изключен телефон. Бях изтощен от снощи и знаех, че няма да мога да се концентрирам, за да напиша профила, освен ако не поспя. Трябваше да проверя телефонния си секретар, когато станах. Съжалявам, че трябваше да изляза.
Карол се усмихна.
— Добре, от мен да мине. Този път ти прощавам и вместо да ти вземам страха, по-добре е да си запазиш малко за тогава, когато хванем Ханди Анди.
Тони направи гримаса.
— Не звучи ли по-добре „ако“?
Той изглеждаше толкова уязвим и несигурен с отпуснатите си рамене и клюмнала глава, че вътрешният порив на Карол надделя над решението, което бе взела само преди минута — да бъде по-сдържана и хладна към Тони. Тя пристъпи напред и го прегърна здраво и окуражително.
— Ако някой може да го направи изобщо, то това си ти — прошепна Карол, като триеше глава в брадичката му като котка, маркираща територията си.
Брандън гледаше втренчено Том Крос. Лицето му приличаше на маска, запечатала ужасена гримаса.
— Какво си направил? — попита той.
— Претърсих къщата на Макконъл — обяви Крос войнствено.
— Не казах ли категорично, че нямаме никакво право да вършим подобно нещо? Никой съдия в тази страна няма да приеме, че един арест за обикновено нападение на улицата ни дава достатъчно основания да лепнем на някого подозрение в убийство.
Крос се усмихна и се наежи като боен петел.
— Моите уважения, сър, но това беше преди. След като следовател Джордан установи, че Макконъл е бил в Русия, картината се промени. Все пак не са много хората, имали достъп до руски кожени якета със съмнителен произход. Това го прави вече подозрителен. Освен това има повече от едно съдебно доказателство, което дължите на мен.