— Трябваше да се посъветваш с мен! — заяви Брандън. — Последната заповед, която дадох по този въпрос, бе ясна — никакъв обиск!
— Опитах се да ви открия, сър, но вие бяхте на среща с шефа на полицията — опонира му самодоволно Крос. — Реших, че е по-добре да кова желязото, докато е горещо. И без това изглеждаше като че ли сме го опандизили без причина.
— Така че изгуби още повече време, като претърси къщата на Макконъл — допълни Брандън горчиво. — Не смяташе ли, че ти и хората ти можехте да бъдете заети с нещо по-полезно?
— Не съм ви казал още какво открихме.
Брандън усети, че сърцето му се сви. Не беше човек, който разчиташе на интуицията си, но сега го разяждаше черно предчувствие, толкова сигурно, както всеки твърд факт, на който беше попадал.
— Мисли много внимателно какво ще кажеш, Крос! — предупреди го той.
Моментно озадачение премина през лицето на Крос. Той се намръщи, но след секунда чертите му отново се разляха в доволна гримаса, защото бе прекалено уверен във важността на съобщението, за да се притеснява от думите на шефа си.
— Пипнахме го, сър! — обяви доволно той. — По дяволите правилата! Открихме една от фирмените коледни картички на Гарет Финеган в спалнята на Макконъл и един пуловер, за който жената, чистеща къщата на Адам Скот казва, че липсва. Плюс пътна глоба с номера на значката на Дамиен Коноли върху нея. Добавете това към руската връзка и мисля, че е време да обвиним един шибан бандит!
Разбира се, откритието, че някой има вродена склонност към нещо, не означава, че трябва да хукнеш да го преследваш сляпо. Докато се освобождавах от трупа на Пол, този път в един тъмен вход в една алея на Темпъл Фийлдс, вече бях решил кой щеше да бъде следващата ми цел. Но дори след толкова великолепното преживяване, което току-що споделих с Пол, нямах намерение да го повтарям с Гарет.
Третият опит трябваше да бъде щастлив. Знаех вече за Гарет. Знаех, че бе човек с богата и плодовита сексуална фантазия. Даже, докато вкарвах в компютъра трогателното представяне на Пол, аз тъгувах заради факта, че благодарение на Гарет никога нямаше да имам възможността да усъвършенствам изключителния талант, който открих в себе си. С техниката си според желанието си, правех филми, каквито никога не бях виждал. Същинска дрога. Ако можех да ги пусна в продажба, щях да направя състояние. Знаех, че има пазар за такава стока. Много хора биха платили куп пари, за да гледат как Пол ме чука с предсмъртни спазми на „стола на Юда“. А пък за това, което направих с Адам… Дори всезнайковците, дето знаят две и двеста, никога не са виждали подобно нещо.
За собствено удоволствие ходих до гробищата, където бе погребан Адам преди няколко седмици. Погребението бе отразено в местните телевизионни новини, които записах на видеокасета, за да мога да проуча със сигурност къде точно се намираше гробът. След като мракът ме скри, тръгнах между гробовете и намерих този на Адам след двайсетина минути. Отворих капачката на спрей с червена боя, който носех със себе си, и напръсках „ЧЕКИДЖИЯ“ от едната страна на плочата и „ПЕДАЛ“ от другата. Това щеше да даде на полицията следа, с която да се занимава.
На следващата вечер, докато чаках Гарет да се появи от адвокатската фирма, където работеше, аз си убивах времето с хиперболата на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“. Този път ми бяха отделили първа страница.
Обезобразеното тяло на гол мъж бе открито тази сутрин в квартала на гейовете в Брадфийлд.
Убитата жертва е захвърлена на прага на аварийния изход на гей клуба „Страната на сенките“ в известния район Темпъл Фийлдс.
За втори път през последните два месеца е открито голото тяло на мъж на територията, кръстосвана от гейовете.
Сега местните се страхуват, че извратен сериен убиец дебне из голямата общност на хомосексуалистите.
Днешното страшно откритие е направено от собственика на заведението — Дани Съртийс, тридесет и седем годишен, когато пристигнал, за да се срещне със счетоводителя си.
Той каза на репортера ни: „Винаги влизам в клуба през аварийния изход. Паркирам колата на алеята. Тази сутрин вратата беше блокирана от нещо покрито с два чувала за боклуци.
Когато грабнах чувалите, за да се опитам да ги преместя от вратата, те просто останаха в ръцете ми и видях, че под тях има тяло. То беше ужасно наранено! Нямаше начин човекът да е още жив. До края на живота си ще имам кошмари от тази гледка!“