Господин Съртийс каза, че прагът на вратата е бил чист, когато е заключил клуба в три през нощта.
Жертвата, около трийсетгодишна, все още не е идентифицирана. Полицията го описва като бял, около метър и осемдесет, телосложение — слабо, с тъмнокестенява коса до врата и кафяви очи. Има стар белег от операция на апандисит.
Един полицай каза: „Според нас мъжът е бил убит другаде и тялото е захвърлено тук някъде между три и осем сутринта.
Настояваме всеки, който е бил в района на Темпъл Фийлдс снощи, да се яви в полицейския участък, за да бъде елиминиран от кръга на заподозрените. Всяка информация ще бъде строго поверителна.
На този етап на разследването ни няма доказателства да свържем това убийство със смъртта на Адам Скот преди два месеца.“
Карл Фелоус, работник в Брадфийлдския център за гейове и лесбийки, каза днес за нас: „Според полицията няма връзка между двете убийства.
Не знам какво ме притеснява повече в интереса към градската гей общност — мисълта, че там има един откачен, убиващ гейовете, или страхът, че те са двама.“
Не знаех дали да плача, или да се смея. И все пак едно нещо беше ясно. Полицията трябва да измине много дълъг път, ако иска да се покрие със слава около този случай. Очевидно свърших добра работа, като покрих следите си.
Сгънах вестника, след като свърших капучиното си, и махнах за сметката. Всеки момент Гарет щеше да се появи от офиса си и да тръгне по оживената улица към трамвая. Исках да съм готов за него. Тази вечер планирах наистина нещо много специално за него. Исках да се уверя, че е сам вкъщи, за да му се наслади.
Десета глава
Светът въобще е доста неприятен, господа. Всичко, което иска, е изобилно леене на кръв. Излишествата в това отношение ги задоволяват напълно. Но просветеният ценител е по-изтънчен във вкуса си.
Пени Бърджес напълни чашата си с „Калифорнийско шардоне“ от бутилката върху хладилника и се върна обратно в хола точно навреме, за да чуе заглавията на водещите местни новини на Би Би Си. Нищо ново, за което да се притеснява, помисли си тя с облекчение. Сутринта първото, на което попадна, бе въоръжен грабеж. Полицията все още разпитваше един мъж във връзка със серийните убийства на гейове, но въпреки това до момента нямаше никакви отправени обвинения. Пени сръбна от виното и си запали цигара.
„Скоро трябва да се придвижат нанякъде“ — помисли си тя. До сутринта или трябваше да го обвинят в нещо, или да го пуснат да си върви. До тук никой от колегите й не бе надушил нищо около самоличността на заподозрения, което беше доста забележително. Цялата журналистическа гилдия разчиташе изключително много на личните си контакти с полицията, но за пръв път източникът й на информация бе отказал решително да снесе нещо. Пени реши, че е по-добре да хвърли поглед към съдебните списъци на съдиите от сутринта. Имаше голяма вероятност ченгетата да го разпитват за някоя дреболия, за да могат да го задържат, докато изровят доказателството, от което се нуждаят, за да му лепнат серийните убийства.
Когато новините продължиха със седмичната прогноза, телефонът иззвъня. Пени се протегна до масичката край дивана и грабна слушалката.
— Да?
— Пени? Кевин се обажда.
„Алелуя!“ — помисли си радостно тя, стана, но това, което си позволи да каже с цигара между зъбите, бе само:
— О, Кевин! Как я караш?
В същото време ровеше в чантата си за химикал и бележник.
— Излезе нещо, което може да те заинтересува — каза внимателно следователят.
— Няма да ми е за пръв път! — заяви тя нагло.
Случайните й срещи от сексуален характер с женения Кевин Матюс я снабдяваха с нещо повече от вътрешна информация от брадфийлдската полиция. Той се оказа един от най-изключителните любовници, които някога бе имала. Искаше й се само да надмогва по-често католическото си чувство за вина.
— Това е сериозно, Пени! — протестира Кевин.
— Аз също съм сериозна, скъпи!
— Слушай, искаш ли тази информация или не?
— Определено я искам. Особено ако е името на оня тип, който държите в ареста за странните убийства.
Тя чу остро поемане на дъх.
— Знаеш, че не мога да ти кажа това! Има ограничения все пак!