Пени въздъхна. Това бе определението за тяхната връзка.
— Добре тогава, какво можеш да ми кажеш?
— Попай е бил отстранен.
— Разкарали са го от случая? — попита Пени, докато мозъкът й работеше на бързи обороти. „Том Крос? Отстранен?“
— Отстранен е от работа, Пен. Бил е изпратен вкъщи с висящо дисциплинарно наказание.
— От кого? — „Боже мой, та това е статия и половина! Какво ли е намислил Попай обаче този път?“ За момент я обзе паника. „Ами ако са го пипнали да дава името на заподозрения на някой от съперниците ми?“
Едва дочака отговора на Кевин.
— От Джон Брандън.
— За какво, по дяволите?
— Никой не казва. Но последното, което направи, преди да види Брандън, беше, че претърси къщата на заподозрения.
— Законно ли? — пробва се Пени.
— Доколкото знам, е имал разрешително — отвърна предпазливо той.
— Тогава какво става, Кевин? Попай попаднал ли е на някакви доказателства, или какво?
— Не знам, Пен — смънка той жално. — Виж, трябва да тръгвам. Ако чуя нещо друго, ще ти се обадя. Става ли?
— Добре, благодаря, Кев. Ти си страхотен!
— Да, да. Ще ти се обадя скоро.
Линията прекъсна. Пени остави слушалката обратно на мястото й и се изправи на крака. Забърза се към спалнята си, като събличаше халата си в движение. Пет минути по-късно летеше надолу по стълбите, като ги прескачаше по две наведнъж, към подземния гараж. В колата провери тефтерчето си за адреса. После потегли, като репетираше наум какво щеше да каже на вратата.
Тони се усети да се отдръпне пръв от затягащия го обръч. Тялото му се откъсна и увеличи дистанцията помежду им от сантиметър на метър.
Опитвайки се да замаже положението и за да скрие неудобството, което го обзе, Карол се обади:
— Извинявай, но ти просто имаше вид на човек, който се нуждае от прегръдка.
— Няма нищо — отвърна Тони сковано. — Ние го използваме непрекъснато в груповите терапии.
Те останаха така за момент, без да посмеят да кръстосат погледи. Тогава Карол се приближи до Тони, плъзна пръсти по отпуснатата му ръка и го насочи напред през университетския двор.
— Е, кога ще мога да видя най-после този профил?
Разговорът вече бе на безопасна тема, но Карол все още бе твърде близо, за да се успокои. Тони чувстваше напрежението в себе си, сякаш студена ръка притискаше гърдите му. Постара се да докара спокоен, нормален глас:
— Имам да свърша малко друга работа сега. А профилът ще е първото нещо, с което ще се захвана сутринта. Ще го имам в общи линии готов за теб някъде в ранния следобед. Три часа става ли?
— Добре. Виж, ще имаш ли нещо против, ако се навъртам наоколо, докато работиш? Мога да препрочета онези изявления, защото няма да имам спокойствие, ако се върна на улица „Скаргил“.
Той, изглежда, се колебаеше.
— Предполагам.
— Обещавам да не ви досаждам, доктор Хил! — подразни го тя.
— По дяволите! — каза Тони и щракна пръсти с фалшиво разочарование. „Погледни се на какво приличаш! — помисли си той цинично. — Минаваш за човек, уверен във всяко свое движение.“ — Всъщност не е точно така. Колебаех се само защото не съм свикнал да работя с някой друг в стаята.
— Ти няма да усетиш, че съм там!
— Силно се съмнявам! — увери я Тони. Може би тя го възприе като комплимент, но той знаеше истината.
Пени натисна звънеца на къщата — близнак, имитираща стила на Тюдорите, разположена на една от най-отбраните улици в Южен Брадфийлд. Дори с шефска заплата тя изглеждаше не по джоба на Том Крос. Но репутацията на Попай като човек с късмет се бе материализирала преди няколко години, когато спечели петцифрена сума от тотализатора. Последвалият купон влезе в полицейската митология. Сега, изглежда, бе изпуснал по пътя талисмана си за щастие.
В коридора щракна лампа и някой се приближи до вратата, превръщайки се в безформена сянка върху петнистото стъкло.
— „Петък — тринайсети“ посреща „Хелоуин“ — промърмори Пени под носа си, когато чу завъртането в ключалката. Вратата се отвори подозрително само няколко сантиметра. Тя се наведе леко напред и се усмихна на силуета зад вратата.
— Детектив-суперинтендант Крос? — попита тя благо и не можа да си поеме дъх от вихъра дим, които излизаше на талази от вратата. — Пени Бърджес, „Сентинъл Таймс“.
— Знам коя сте! — изграчи Крос, като размазваше думите, очевидно след употреба на алкохол. — Какво, по дяволите, искате, като ми се мъкнете по това време на нощта?