Изведнъж, почувствала очите му върху себе си, Карол вдигна глава и го озари с уморена усмивка. В този момент Тони взе решение. „Няма начин.“ Имаше достатъчно проблеми и глупости в главата му и без да допуска някой друг да го прави заложник на бъдещето. Карол беше твърде проницателна, за да я допусне до себе си.
— Всичко наред ли е? — попита го тя.
— Започвам да го усещам — призна Тони.
— Това може би не е най-приятното място, където се ровиш? — подхвърли Карол.
— Не, но за това ми плащат.
Тя кимна.
— Е, предполагам, че те задоволява. А сигурно е и вълнуващо?
Той се усмихна криво.
— За теб може и така да изглежда. Аз понякога се чудя дали това не ме прави толкова смахнат. Почти като тях.
Карол се засмя.
— Ти си като мен. Казват, че най-добрите в залавянето на крадци са тези, които влизат в главите на негодниците. Така че, ако аз съм добра в това, което правя, значи и аз трябва да мисля като тях. Което не означава да искам да правя същото като тях.
Странно успокоен от думите й, Тони се обърна отново към екрана.
„Времето, което убиецът прекарва с жертвите си, също може да се определи. В три от четирите случая, изглежда, убиецът е осъществил контакта в ранната вечер и е захвърлил тялото в ранните часове на следващата сутрин. Интересното в третия случай е, че е отделил далеч повече време, отколкото за другите, като го е държал жив почти два дена. Това е убийството, станало по Коледа.
Изглежда, в нормалните ситуации му е невъзможно да отдели много време на жертвите си заради други ангажименти в начина му на живот, които са се променили в периода около Коледа. По-вероятно е те да са свързани с работата, отколкото с домашна заетост. Въпреки че е възможно той да има връзка с някой, който е посетил семейството си за Коледа и така го е оставил сам, с достатъчно време, което да отдели за жертвата си. Друга вероятност е продължителното време, което е посветил на Гарет Финеган, да се окаже особен коледен подарък, който е направил на себе си като награда за доброто представяне в предишните му изпълнения.
Краткият период от време между убийствата и захвърлянето на телата предполага, че той не използва алкохол или дрога на някакъв важен етап, докато трае мъчението и убийството. Не би рискувал да бъде спрян за неконцентрирано шофиране с тяло в багажника на колата, независимо дали е живо или мъртво. А също така, въпреки че както изглежда, понякога ползва колите на жертвите, ясно е, че има също свое превозно средство. Възможно е то да е сравнително нова кола, в добро състояние, тъй като не може да си позволи случайността някой полицай да го спре за проверка.“
Тони натисна бутона „съхрани“ на компютъра и се отпусна назад с доволна усмивка. Това бе добро място да спре. Утре сутринта щеше да допълни списъка с подробностите от характеристиките, които очакваше да открие в главата на Ханди Анди. Трябваше да опише предложенията за потенциалния начин на действие от страна на полицията по случая.
— Свърши ли? — попита го Карол.
Той се обърна и я видя, отпуснала се назад в стола си пред затворените папки от купчината пред нея.
— Не разбрах, че и ти си свършила.
— Преди десет минути. Не исках да смущавам шеметното движение на пръстите ти.
Тони мразеше другите да го наблюдават и изучават, както той самият правеше. Мисълта, че може да се превърне в пациент на собственото си изследване, бе един от онези кошмарни ужасии, които го караха да се събужда, облян в пот.
— Свърших за днес — каза той, като направи копие от файла си на дискета и после я прибра в джоба си.
— Ще те закарам до вкъщи — предложи Карол.
— Благодаря — прие Тони, като се изправи на крака. — Изглежда, тук няма да има нужда да се притеснявам, че съм без кола. Честно казано, не обичам много да шофирам.
— Не мога да те обвиня. Движението в града е истински ад на колела.
Когато Карол спря отвън пред къщата на Тони, се обърна към него:
— Имам ли някакъв шанс да си изпрося чаша чай? И по-добре да не споменавам, че ми се пика, та ми се вика!
Докато Тони слагаше чайника на котлона, Карол хукна нагоре към банята. След малко, докато се спускаше по стълбите, чу собствения си глас да излиза от телефонния секретар. Застана на стъпалата на стълбите, за да го шпионира как той се наведе над бюрото си с лист и химикал в ръце, слушайки съобщенията. Тя се наслаждаваше на нарастващото чувство на близост към лицето му и жестовете на тялото му. Гласът й спря и машината даде звуков сигнал.