— Стори ми се, че чух гласове. Знаеш, че можеш да разговаряш и с мен. Аз поне ще ти отговарям.
Карол му хвърли уморена усмивка.
— Същото мисли и Нелсън. В края на краищата не е негова вината, че ние не говорим котешки. Не исках да те притеснявам. Видях, че работиш.
Майкъл отиде до барчето и си наля малко уиски.
— Само изпробвах една игра, като се опитвах да открия някаква нередност в това, което сме направили дотук. Не може да се каже, че е голяма работа. Как мина денят ти?
— Не, питай. Преместиха ни на улица „Скаргил“. Същински ад е. Представи си, че са те върнали толкова назад, все едно да смяташ на сметало, и ще добиеш представа за сегашната ми работна обстановка. Атмосферата е отблъскваща и се говори само за Тони Хил. Освен това всичко е доста мистериозно — довърши Карол тирадата си и последва примера на Майкъл, като си наля една чаша.
— Искаш ли да поговорим за това? — попита я той, като приседна на ръба на единия диван.
— Благодаря, но не искам — отвърна тя, глътна питието си на екс, потрепери от удара на алкохола и продължи: — А, между другото донесох ти няколко снимки. Можеш ли скоро да им хвърлиш едно око?
— Откраднах малко време, което да отделя на софтуера за утре вечер. Става ли?
Карол обгърна с ръце Майкъл и го прегърна здраво.
— Благодаря ти, братле!
— Удоволствието е изцяло мое — каза той, като й върна прегръдката. — Знаеш колко си падам по предизвикателствата.
— Аз си лягам. Чака ме дълъг ден.
Малко след като Карол изключи лампата, почувства познатото примъкване на Нелсън в краката й, на другия край на леглото. Действаше й успокоително да чувства топлината му, въпреки че не можеше да замени тялото, за което се бе надявала по-рано вечерта. Разбира се, веднага щом отпусна глава на възглавницата, сънят й тутакси изчезна. Все още бе пребита от изтощение, но мисълта й се щураше във всевъзможни посоки. Тя се молеше до утре следобед неудобството между нея и Тони да се е изпарило. Преживяното унижение все още щеше да й е като обеца на ухото, но се утешаваше с това, че е достатъчно голям човек и професионалист, за да преодолее неловкостта. Вече знаеше, че той е запазена територия, и нямаше намерение да го поставя повече в трудни ситуации. Освен това сега, когато той знаеше, че тя знае, може би щеше да се отпусне. При всички случаи профилът щеше да доведе до установяване на неутрална позиция между тях. Нямаше търпение да види до какво е стигнал.
На другия край на спящия град Тони също се търкаляше буден в леглото си, забил поглед в тавана, като рисуваше мислено пътища около издатината на гипсовата роза. Знаеше, че е напълно безсмислено да гаси лампата над леглото си. Сънят щеше да продължи да му се изплъзва дори в тъмнината и клаустрофобията щеше да започне бавно да го задушава. Броенето на овце никога не го беше привличало. Най-бавно процеждащите се нощи за него бяха, когато Тони Хил сам си ставаше терапевт.
— Защо трябваше да се обадиш точно тази вечер? — промърмори той. — Аз харесвам Карол Джордан. Знам, че не искам да нахлуе в живота ми, но и не искам да я нараня. Умилкването ти на телефонния секретар трябва да й е подействало като шамар през лицето, след като я убеждавах преди това, че в живота ми няма никой. Външен човек би казал, че ние едва се познаваме и всичко, което се случи тази вечер, е излишна реакция. Но те не биха разбрали обвързването, интимността, извираща отнякъде, когато работиш в голяма близост с някого в преследване. А часовникът неумолимо отчита приближаването на заплахата за живота на поредната жертва.
Той въздъхна. Поне не беше изтърсил единственото нещо, което можеше да убеди Карол, че не я лъжеше. Истината, така грижливо заключена в него. Какво казваше на пациентите си?
— Оставете го да си върви. Няма значение какво е. Самият факт, че разговаряте за проблема, е първата стъпка да прогоните болката — чу той собствения си глас.
— Пълни глупости! — продължи с горчив тон. — Просто един от безбройните номера, които измъквам от торбата с фокуси. Торба, създадена, за да оправдае болезненото ми любопитство, и да измъкне обърканите мозъци от пропадането в емоционалните дупки, които ги карат да разиграват фантазиите си по начин, който обществото не приема. Ако бях казал на Карол истината, това нямаше да премахне болката ми. Щеше само да ме накара да се чувствам много по-безопасен и безполезен нещастник. Съвсем естествено е за възрастните мъже да са импотентни. Но хората на моята възраст, които не могат да го вдигат, са посмешище.