— Той прави психологически профил, права ли съм?
— Какво си намислила?
— Работи с Карол Джордан? Синеокото момиче на Брандън, нали?
— Тя е свръзката в екипа. Виж, трябва да тръгвам. Ще поговорим за това по-късно. Става ли? — опита Кевин да звучи заплашително, но се провали.
Пени се усмихна, бавно изпусна дима от цигарата и каза:
— Благодаря, Кев. Дължа ти нещо много специално.
После премести тефтера си, изчисти екрана на компютъра и отвори нов файл.
„Изключително. От Пени Бърджес“ — написа тя. Закуската вече не я изкушаваше. Имаше далеч по-интересно занимание.
Тони се бе върнал отново пред екрана към осем и половина. Вместо разяждащото чувство за вина, което очакваше да го връхлети заради еротичното му изживяване, той се чувстваше освежен. Установи, че след като си позволи да се отдаде на Анджелика да го поглези, някак си се бе отпуснал и освободил от напрежението. За него бе изненада да открие, че въпреки обстоятелствата той наистина успя да се възбуди, докато тя му говореше по време на един скандален въображаем полов акт. Всъщност Тони не успя да задържи ерекцията си, докато стигне до оргазъм, но понеже нямаше кой да стане свидетел на провала му, това, изглежда, нямаше значение. Може би няколко обаждания от страна на Анджелика щяха да се окажат всичко, от което той се нуждаеше, за да очаква реалността с нещо по-малко от жалка паника.
Но не и в работата. Сега му трябваше пълно спокойствие. Вече бе инструктирал секретарката си да задържи всички обаждания, а той изключи директния си телефон. Никой и нищо нямаше да прекъсне хода на мислите му. Задоволството му се повиши, когато прочете работата, която беше свършил снощи. Сега вече беше на линия, готов да изложи заключенията си за Ханди Анди на хартия. Тони си наля чаша кафе от термоса и пое дълбоко дъх.
„Имаме си работа със сериен убиец, който със сигурност ще убива отново, докато не бъде хванат. Следващото убийство ще стане на осмия понеделник от смъртта на Дамиен Коноли, освен ако нещо не ускори нещата. Това, което може да го накара да излезе от равновесие, би могло да бъде някакво катастрофално събитие за него. Нещо, каквото и да е то, отнело вдъхновението, което поддържа фантазията му жива. Тъй като например той използва видео, загубата или повредата на касетите му може да го накара да излезе от контрол. Другият възможен сценарий е някой невинен човек да бъде обвинен за убийствата. Това би било такава обида за самолюбието му, че може да го накара да извърши следващото си убийство преди планирания ден.
Вярвам, че е твърде вероятно той вече да е набелязал следващата си жертва и в момента да се запознава отблизо с движението и начина й на живот. Не е изключено избраната жертва да е мъж, който не е познат на гей общността. В действителност той ще бъде нормален мъж с хетеросексуален начин на живот.
Фактът, че последната жертва е полицай, е обезпокоителен. Много вероятно е това да е било избор, а не случайност или инцидент. Убиецът изпраща послание към следствието. Той иска да му обърнем внимание, да го вземем вече на сериозно. Също така ни казва, че е най-добрият. Той може да ни хваща, но ние него не. Съществува теория, че такова поведение е начин да ни предизвика да го заловим, но не вярвам това да важи за настоящия случай.
Възможно е следващата му цел също да е полицай. Може би дори някой, който работи по разследването. Само това не би било достатъчен мотив за убиеца, за да го избере. Човекът трябва също така да пасне на изискванията към жертвата, които той е изградил в съзнанието си, за да може убийството да добие пълно значение за него. Горещо препоръчвам на всички полицаи, които намират у себе си нещо общо с профила на живота на жертвата да бъдат изключително бдителни през цялото време. Да наблюдават за всякакви подозрителни превозни средства, паркирани край домовете им, и да бъдат нащрек дали не са следени от или до работата им и на обществени места.
Преследването и подготовката служат за две цели на убиеца — това отхвърля всички потенциални елементи на изненада, когато се стигне до самото убиване, а също така подхранва фантазията му, която е най-важната и съществена част от неговия живот.
Предполагам, че нашият човек е бял мъж, на възраст между двадесет и пет — тридесет години. Вероятно е висок поне метър и осемдесет, добре сложен, със значителна сила в ръцете и тялото си. Въпреки това той сигурно не е доволен от своето тяло. Вероятно тренира в някакъв фитнес или бодибилдинг център, но ако може да си го позволи, би предпочел да използва свое собствено частно оборудване у дома. Десняк е.