— Виж, напоследък наистина ти се събра много. Но мисля, че можем да обобщим проблемите ти и да ги сведем до една-единствена дума — каза Афродита.
Спогледахме се и произнесохме в един глас:
— Момчета.
Тя изсумтя, а аз се закикотих истерично.
— Да се надяваме, че един ден всичко това ще отмине и най-големият ти проблем ще останат единствено те.
— Афродита се поколеба и каза по-тихо:
— Моля се акълът ти да не е още при Старк.
Свих рамене и загребах цяла камара спагети.
— Виж, поразпитах наоколо и мога да ти кажа, че момчето е кофти. Забрави за него — втренчи се в мен тя.
Преглътнах, подъвках още малко и преглътнах отново. Погледът на Афродита продължаваше да ме изучава.
— Стихотворението може да не е било за него — каза упорито.
— Знам.
— Наистина ли? Виж, по-добре се концентрирай, измъкни ни от това скапано място и унищожи Калона… или поне го накарай да се махне оттук. Мисли за това. Остави Старк, Ерик, Хийт и дори Стиви Рей за по-късно.
— Да, права си — кимнах аз. — Ще мисля за тях по-късно.
— Добре. Знам колко ти беше тежко онази нощ, когато Старк умря. Но трябва да проумееш, че този Старк, който размахва мускули нагоре-надолу и се държи като истински кретен, който използва момичетата и ги захвърля, чука ги физически и изнасилва и психиката им, не е момчето, което умря в ръцете ти.
— Ами ако е същото момче, но има нужда от Промяна, като Стиви Рей?
— А, не, нямам никакво намерение да давам още от човечността си, за да спасявам някакво си леке. Мамка му, Зоуи, не ме ли чуваш? Ерик е сто пъти по-добър от Старк.
— Чувам те — казах и поех дълбоко въздух. — Добре, забравям за всички момчета и се съсредоточавам върху бягството и върху изгонването на Калона.
— Точно така. Гаджетата после.
— Добре.
— Както и проблемът с НДП.
— Добре — казах.
— Добре — отвърна тя.
Заехме се с обяда си. Бях твърдо решена да изпълня обещанието си. Щях да се справя с личните си проблеми, но по-късно. Обаче щях. Или поне така си мислех.
27
Мислех, че часът по актьорско майсторство ще мине леко. Един от стадото вероятно щеше да поеме часовете на временно назначения след убийството на професор Нолан Ерик. Седнах на чина зад Бека със странно чувство, че ще видя разстроения Ерик да ме изкарва пред класа, да ме атакува с опити да ме прелъсти и да ме унижава пред всички.
— Боже мой! Не ме поиска. Въпреки че го желаех толкова много!
Сърдитата забележка на Бека ме откъсна от мислите за Ерик. Развълнувана и задъхана, тя говореше с едно момиче от другата редица. Казваше се Каси и беше от пети подготвителен клас. Помнех я от Националния конкурс за монолози на Шекспир, спечелен от Ерик. Тя се класира на двайсет и пето място. Всички деца от класа по актьорско майсторство се движеха заедно, но днес тя не беше шекспирова героиня, а малко неприятно кискащо се същество.
— С мен също не е бил. Но ти казвам, че откакто ме ухапа, си умирам да посмуча малко кръв от него — каза Каси и избухна в неестествен нервен кикот. Отново.
— За кого говорите? — попитах, въпреки че вече знаех.
— За Старк, разбира се. Той е най-готиното момче в «Дома на нощта». Ако не броим Калона — отвърна Бека.
— И двамата са АВГ — добави Каси.
— Какво е АВГ?
— Абсолютно и влудяващо готини.
Разбрах, че е по-добре да си мълча. Тия двете със сигурност бяха с промит мозък, затова нямаше смисъл да си чеша езика, но не можех да остана безразлична и, да, признавам си, че голяма част от яда ми се дължеше на обхваналата ме ревност.
— Бека, извинявай — срязах я остро аз, — но с Дарий не ти ли спасихме съвсем наскоро задника от този абсолютно и влудяващо готин тип? Тогава ти цивреше като бебе и цялата беше в сълзи и сополи.
Шокирана от неочакваното ми избухване, Бека отвори, после затвори и пак отвори уста. Като риба на сухо.
— Ти ревнуваш — намеси се Каси. За разлика от Бека, тя не изглеждаше шокирана, а като злобна кучка. — Ерик го няма. Лорън Блейк е мъртъв и ти си умираш от яд, че не можеш да водиш на каишка двамата най-готини в училището.