Бузите ми пламнаха. Изплаших се, че Неферет е разказала на всички за мен и Лорън. Не знаех какво да отговоря, но не се наложи, защото Бека не ми даде шанс.
— Да. Като си голяма работа и имаш власт над елементите, не значи, че трябва да имаш всяко момче в училището — изръси тя и ме погледна с омраза, каквато забелязах в очите й и вчера, докато Деймиън и близначките се опитваха да й налеят малко мозък в празната глава. — И на нас от време навреме ни каца птичето на рамото.
Потиснах желанието си да се разкрещя в лицето й и заложих на разума.
— Мисля, че си се объркала, Бека. Снощи, когато с Дарий спряхме Старк, той искаше да посмуче насила кръв от теб и беше готов да те изнасили — беше ми неприятно, докато й го казвах. И още по-неприятно, заради Старк.
— Аз не го виждам по този начин — възрази Бека. — Това, което правеше той, ми харесваше и съм сигурна, че щях да харесам и останалото, което обикновено се случва, когато Старк смуче кръв от някое момиче. Ти прекъсна удоволствието ми, без някой да те е молил за това.
— Ти си го спомняш по този начин, защото Старк бръкна в психиката ти.
Бека и Каси се засмяха и накараха главите на останалите да се обърнат към нас.
— Сега ще кажеш, че и Калона бърка в мозъците ни и затова го намираме за дяволски готин — каза Каси.
— Наистина ли не забелязвате колко много се промениха нещата, откакто Калона излезе от земята?
— Да, и какво от това? Той е консорт на въплъщението на Никс тук на земята. Нормално е присъствието му да промени нещата — отвърна Каси.
— И е естествено да излезе от земята. Земята е един от елементите на Никс, сякаш не знаеш това — завъртя Бека очи към Каси.
Понечих да обясня, че той избяга от земята, а не беше роден от нея, когато вратата на класната стая се отвори и на прага се появи самият Калона.
Всички момичета в стаята, с изключение на мен ахнаха възхитено. Ако трябва да бъда честна, аз също щях да ахна, ако не бях стиснала зъби. Той беше направо зашеметяващ. Днес беше с широки панталони и извадена навън риза с къси ръкави, разкопчана и отворена така, че при всяко движение да се вижда бронзовият загар на гърдите му. Някой си беше направил труда да разцепи ризата отзад, защото величествените му черни криле се подаваха от цепките, прибрани плътно до широкия му гръб. Дългата тъмна коса падаше свободно по раменете му и въпреки модерните дрехи той отново ми заприлича на древен бог.
Отворих уста да попитам Бека и Каси на колко години им изглежда, защото на мен отново ми се видя на осемнайсет или деветнайсет, в разцвета на младостта и силите си, и в никакъв случай толкова древен и загадъчен, че да не мога да се докосна до него.
Не! Вслушай се в себе си! Ще прозвучи тъпоумно, като казано от Бека, Каси и останалите. Мисли, Зоуи! Той е твой враг. Не го забравяй.
Успях да преодолея шока от физическата му красота и хипнотичното въздействие и разбрах, че докато се разправях вътрешно със себе си, той беше заговорил:
— Затова реших да помогна лично на този клас, след като ви се струва толкова трудно да следвате указанията на инструкторите си.
Класът се засмя топло и сърдечно. Аз вдигнах ръка. Кехлибарените му очи се разшириха от изненада, но той каза с усмивка.
— Какво удоволствие е за мен, че първият въпрос идва от най-специалната ни ученичка. Да, Зоуи, с какво мога да ти бъда полезен?
— Това, че вие поемате класа по актьорско майсторство, означава ли, че Ерик Найт няма да бъде тук известно време? — нямах намерение да го питам нищо, но водена от вътрешния си инстинкт, вдигнах ръка и реших да предизвикам гнева на избухливия безсмъртен.
Но въпросът ми, поне видимо, не го обезпокои.
— Предполагам, че Ерик Найт ще се върне в «Дома на нощта» по-скоро, отколкото си мислят някои. Но за съжаление няма да е в състояние да преподава, нито да изпълнява другите си задължения… поне за известно време.
Усмивката му стана още по-широка и топла и аз усетих завистливите погледи на Бека, Каси и останалите момичета. И осъзнах с ужас, че не бяха чули и дума от това, което каза Калона. Не разбраха, че току-що бе заплашил Ерик и бе обявил, че тялото му скоро ще бъде донесено в чувал. Единственото, на което бяха обърнали внимание, бе прекрасната мелодия на гласа му. И единственото, което разбраха, беше, че той дари мен с вниманието си.
— А сега, скъпа Зоуи, или както обичам да те наричам, Ая, те удостоявам с честта да избереш кое произведение да изучим първо. Избирай внимателно. Целият клас очаква решението ти. И знай, че аз ще играя главната роля, каквото и да избереш — той се приближи към мен. Бях седнала на втория чин, точно зад Бека, и забелязах как тя потръпна цялата от близостта му. — А за теб ще запазя роля, която отговаря на личната ти драма.