— Здрасти, аз съм.
— Зо! Радвам се да те чуя! Добре ли си?
— Много по-добре.
— Ура. Какво става с…
— Ще ти разказвам после — прекъснах я аз. — Сега млъкни и слушай.
— Окей — отвърна тя.
— Направи ли, каквото ти казах?
Настъпи кратка пауза. После тя попита:
— Каквото си написала в бележката ли?
— Да. В тунелите ви наблюдават. Нещо ви следи.
Очаквах да се изплаши или най-малкото да се изненада, но тя каза спокойно:
— Добре, разбирам.
Продължих бързо:
— Има вероятност онези птицеподобни да ви спипат, докато излизате от тунелите, затова трябва да бъдете много внимателни.
— Не се безпокой за това, Зо. След като прочетох бележката, проведох малко разследване. Мисля, че ще успея да измъкна всички оттук, без да ни видят.
— Първо се обади на сестра Мери Анджела и я предупреди, че отивате. Кажи й, че аз също тръгвам натам възможно най-скоро. Но не споменавай пред червените хлапета къде отивате. Пази го в тайна, колкото може по-дълго. Разбра ли ме?
— Да.
— Добре. Целуни баба от мен.
— Окей — отвърна тя. — Но няма да й казвам, че са те ранили. Не искам да я тревожа.
— Благодаря. Хийт добре ли е?
— Абсолютно. Казах ти да не се тревожиш. И двете ти гаджета са добре.
Въздъхнах отчаяно. Щеше ми се да мога да я поправя и да й кажа, че имам само едно гадже, но уви.
— Добре. Радвам се, че са добре. Афродита също е добре.
— Казах го, защото реших, че след като аз се интересувам от моята човешка половинка, сигурно и тя иска да знае как е нейната.
Стиви Рей се засмя весело.
— Ох, Зо! Знам, че е добре. Бих разбрала веднага, ако нещо не е наред с нея. Откачено е, но е така.
— Добре тогава. Аз трябва да тръгвам. Ти също.
— Значи искаш тази нощ да изведа всички оттук?
— Не тази нощ, а веднага — казах твърдо.
— Нямаш грижи — отвърна Стиви Рей. — До скоро, Зо.
— Моля те, внимавай.
— Не ме мисли. Скрила съм в ръкава си няколко фокуса.
— Ще ти трябват. Чао — казах и прекъснах връзката. Мисълта, че Стиви Рей ще премести групата на червените в подземието под бенедиктинския манастир, ме поуспокои. Наложих си да вярвам, че Стиви Рей ще ги опази от ноктите на гарваните-демони и ще ги заведе там невредими. Ако и ние имахме късмет, скоро всички щяхме отново да се съберем и да измислим как да се справим с Калона и Неферет. А аз щях да попитам Стиви Рей за онази работа със зловещите тъмни петна. Имах чувството, че тя знае повече за тях от мен.
Влязох в общата зала. Обикновено след училище тук беше пълно с хлапета, мотаеха се наоколо или седяха пред разположените по ъглите телевизори. Из цялото помещение имаше удобни столове и меки канапета. Новаците трябваше да са на тях и да си почиват от уроците.
Но днес имаше съвсем малко деца и тези, които седяха там, бяха необичайно умърлушени. Една от вероятните причини беше, че кабелната е прекъсната заради бурята, но никой не им пречеше да гледат DVD, например. Почти всички имаха дискове с филми. Но хлапетата стояха с наведени глави, събираха се на групички и разговаряха почти шепнешком.
Машинално погледнах към ъгъла, където обикновено се разполагаше нашата група, и въздъхнах облекчено, когато видях Деймиън и близначките. Бека беше между тях. Предположих, че я успокояват и следят да не изпадне в истерия. Но когато пристъпих по-близо, разбрах, че греша.
— Наистина! Добре съм. Не е кой знае какво — настояваше тя и гласът й вече не трепереше. По лицето й се четеше не страх, а досада и раздразнение. Тя беше напълно променена.
— Не е кой знае какво ли? — опули се Шоуни. — Разбира се, че е.
— Онзи те нападна! — добави Ерин.
— Не беше точно така — размаха ръце Бека.
— Просто се закачахме. Старк е много секси.
— Да, изнасилвачите обикновено са много секси — изсумтя Ерин.
Бека присви очи, погледна злобно Ерин и каза с леден тон:
— Старк наистина е секси, а ти ревнуваш, че не пожела теб.
— Какво, какво? — Ерин не повярва на ушите си. — Ти си мислиш, че говоря така, защото не ме е пожелал? Защо му търсиш извинения?
— Какво ти става, Бека? — попита Шоуни. — Не бива да позволяваш на…
— Задръж малко — намеси се Деймиън. — Знаете ли, Бека е права. Старк наистина е готин — той видя оцъклените срещу него очи на близначките и продължи бързо. — Ако Бека казва, че само са се закачали, кои сме ние, че да ги съдим?