— Тук са, защото са наши котки — каза Деймиън и продължи да гали Камерън. — Помниш ли какво стана вчера, когато избягахме оттук? Всички ни чакаха при оградата на училището.
Вдигна поглед към мен и попита с надежда:
— Е, тръгваме ли?
— Всеки момент — казах аз, все още загледана в котките. — Я чакайте малко. Нашите котки са тук, но какъв е този огромен сив котарак, ей там, и онова бежово мъниче, дето се притиска в него?
— Големият е мейн-куунът на Дракона — обясни Деймиън. — Казва се Сенкогрив.
Преподавателят, когото всички наричахме Дракона, е нашият професор по фехтовка, истински виртуоз в своята дисциплина. Деймиън беше един от най-добрите фехтовачи, затова не беше чудно, че познава котката на учителя си.
— А другата мисля, че е Гуинивиър, котката на професор Анастасия — каза Ерин.
— Абсолютно си права, сестра ми — припя като ехо Шоуни. — Тя винаги се мотае около нас в часовете по магии и ритуали.
— Ами онази там? — посочих една странно позната сиамка, чиято козина преливаше от сребристобяло към лунно с нежни по-тъмни петна по ушите и муцунката. Изведнъж се сетих откъде я познавам и отговорих сама на въпроса си. — Тази е на професор Ленобия. Не й знам името, но съм я виждала с нея около конюшните.
— Чакай да изясним нещата: нашите котки плюс котките на Дракона, неговата съпруга и професор Ленобия изведнъж решават да се съберат в стаята на Зоуи — замисли се Дарий.
— Защо са тук? — попита Ерин вместо всички нас. Отговорих на въпроса й с въпрос.
— Днес виждали ли сте други котки? Имам предвид, докато сте били в час или на обяд, или тук, в общежитието видяхте ли наоколо да се мотаят и други котки?
— Не — отговориха близначките в хор.
— И аз не съм — отвърна и Деймиън.
— Нито една — обади се Афродита.
— Докато двамата с теб се придвижвахме от лечебницата към общежитието, ти ми каза, че не виждаш наоколо котки — напомни ми Дарий. — И си помислих, че това е лош знак — казах аз.
— И все още го мисля.
— Защо ще изчезват всички котки, като изключим тези? — попита Деймиън.
— Котките мразят човеко птиците — опитах се да обясня нещата. — Нала направо пощурява, когато някоя от тях се появи.
— Не, тук има нещо друго — поклати глава Афродита. — Ако беше само за това, че мразят гарваните, щяха всички да се скрият. Но тук виждаме отбрана група.
— Може би си права — съгласи се Дарий. — Може в тези котки да има нещо специално.
— Мразя да се държа като кучка — или пък не мразя… но може ли да забравим за момент за проклетите котки? Искам да знам кой обезобрази лицето на моето момче.
— Калона — отвърнах аз, понеже Дарий беше прекалено зает да раздава усмивки заради присъдената му от Афродита титла моето момче, за да отговори.
— Ето, от това ме беше страх — въздъхна Деймиън. — Как се случи?
— Дарий нападна Рефаим и това ядоса Калона. Не позволи на Старк да го прониже със стрелата си, но му остави тази рана като спомен от атаката върху любимия му син.
— Този шибан Старк! — развълнува се Шоуни.
— Пълен идиот! Той и онези гадни птиче човеци правят каквото си поискат — каза Ерин.
— И никой не си мърда пръста да ги спре — довърши Шоуни.
— Като това, което се случи с Бека.
— Като говорим за Бека — обади се Шоуни, — какво те прихвана, та се съгласи с нея, когато започна да разправя, че не било голяма работа, защото Старк бил тооолкова секси? Много ме издразни.
— Нямаше как да я разубедим, защото Бека е на тяхна страна. Доколкото разбрах, Калона, Старк и гарваните издевателстват над другите и никой не протестира.
— И не само че не протестират, но дори им харесва — каза Афродита. Тя все още се притискаше плътно в Дарий, но вече се съвземаше. — Имам чувството, че всички са луди по Калона и магията му се е разпространила върху Старк.
— Точно затова се съгласих с Бека и я оставих да си тръгне. Не мисля, че е добре да привличаме внимание, като тръбим наляво и надясно, че не членуваме във фен-клуба на Калона — каза Дарий.
— На Калона и Неферет. Не забравяй и нея — каза Афродита
— Тя е с него, но не мисля, че и тя е подвластна на чара му — намесих се аз. — Подслушах един разговор между тях, докато мислеха, че съм в безсъзнание, и я чух да му противоречи. Той се ядоса, заплаши я и тя даде вид, че отстъпва, но всъщност само смени тактиката. Неферет го манипулира и нямам представа дали той го разбира, или не. Има и друго. Тя също се променя.
— Променя ли се? Какво означава това? — погледна ме Деймиън.
— Силата й е различна отпреди — каза Дарий.
Аз кимнах.
— Сякаш някой е вкарал в нея акумулатор, който я зарежда с различна сила.