— Тъмна сила — промълви Афродита. Всички извърнахме погледи към нея. — Сигурна съм, че не идва вече от Никс. Тя все още използва даровете на богинята, но черпи енергия и от другаде. Не го ли усетихте в коридора на лечебницата?
Настъпи дълго мълчание. Деймиън отговори за всички.
— Бяхме прекалено заети да се борим с очарованието на Калона.
— И ни трепереха гащите от страх — каза Ерин.
— Абсолютно — съгласи се Шоуни.
— Е, поне знаем със сигурност, че Неферет е по-страшна от всякога.
— Докато се правех на припаднала, чух, че тя и Калона планират някакво «ново бъдеще» и това е свързано с вземане на надмощие над Съвета — казах аз, докато си мечтаех как се довлачвам до леглото си и се завивам презглава.
— Боже мой! Висшият Съвет! — ахна Афродита.
— Не знам със сигурност, но може да е точно това. Страхувам се, че новопридобитата сила й дава нови, специални умения — спрях за момент. Не исках да ги плаша, преди да говоря със Стиви Рей, но трябваше да ги предупредя. Затова продължих, като подбирах внимателно думите си. — Мисля, че Неферет може да проектира себе си в пространството и да се наслагва в сенките.
— Това е лошо — поклати глава Деймиън.
— И означава, че трябва да си отваряме очите на четири — каза Ерин.
— Най-малко на четири — добави Шоуни.
Дарий кимна и каза сериозно:
— Запомнете всички: Неферет ни е враг, Калона ни е враг и повечето от останалите новаци също са ни врагове — погледът му обходи всеки един поред. — Но не знаем как стои въпросът с останалите преподаватели. Вие бяхте днес на училище. Как се държаха те?
— Беше доста странно, между другото — каза Шоуни.
— Все едно, че бяхме в гимназията в Степфорд — добави Ерин. — Изглежда, професорите също са запленени от Калона — обади се Деймиън. — Но не мога да кажа със сигурност. Не успяхме да останем насаме с тях.
— Не можахте ли? Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
— Че тези птицеподобни са навсякъде. Разхождат се из коридорите и дори влизат в клас.
— Шегуваш ли се? — потръпнах от отвращение при мисълта, че гнусните мутанти се разхождат свободно сред хлапетата, сякаш са си у дома.
— Изобщо не се шегува — обади се Афродита. — Те са навсякъде. Бяхме като в сцена от филм на ужасите. Външно всички наши съученици изглеждат същите, но отвътре са променени.
— А синовете на Еребус? И те ли подкрепят това? — попита Дарий.
— След срещата ни с Аристос не съм виждал нито един воин — вдигна рамене Деймиън. — Някой от вас виждал ли е?
Близначките и Афродита поклатиха глави.
— И това не е добре — въздъхнах аз. Заля ме вълна на изтощение и потърках чело, за да се разсъня. Какво трябваше да правим? Кои бяха наши приятели и кои — врагове? И как щяхме да се измъкнем от «Дома на нощта» и да се доберем до мястото, което само можех да се надявам, че ще ни предложи защита?
22
— Зоуи? Добре ли си?
Вдигнах поглед към топлите кафяви очи на Деймиън, но преди да отговоря, Дарий каза:
— Не е добре. Трябва й сън. Няма да възвърне силите си, ако не поспи.
— Как е гадната ти зееща рана? — попита Ерин.
— Доколкото мога да видя през тази очарователна дрешка, вече не кървиш. Предполагам, че са се погрижили за теб? — каза Шоуни.
— Раната е по-добре, но трябва да събера малко сили. Все едно съм мобилен телефон с грешно зарядно.
— Трябва да си починеш — повтори Дарий. — Раната ти беше смъртоносна. Пълното възстановяване изисква време.
— Нямаме време за това — ядосах се аз. — Трябва да се омитаме оттук час по-скоро и да обсъдим как да се справим с Калона.
— Този път измъкването ни няма да е толкова лесно като миналия път… — каза Деймиън, но Афродита го прекъсна.
— То и миналия път не беше много лесно — изкриви устни тя.
— … като имаме предвид срещу какво се изправяме — продължи Деймиън. — Гарваните-демони са навсякъде. Снощи те атакуваха хората напосоки. Създаде се бъркотия и това ни помогна да се измъкнем незабелязано. Днес са организирани и са разположили съгледвачи навсякъде.
— Обхванали са целия периметър. И са два пъти повече от предишната охрана — отбеляза Дарий.
— Но пред общежитието нямаше нито един — възразих аз.
— Защото не ги интересува дали сме в безопасност. Задачата им е да следят никой да не влиза и да не напуска училището.
— Защо? — попитах отпаднало, без да спирам да масажирам слепоочията си. Болката в главата ми ставаше непоносима.
— Каквото и да са намислили, явно не искат връзка с останалия свят — отвърна Дарий.