— Например Хери. Отнасяли сте се към него като към херинга.
— Звучи добре — отбелязах аз.
— Видяхте ли! — възкликна шофьорът.
— Какво ще кажеш? — попитах аз приятелката си.
— Звучи добре — повтори тя. — Все едно присъствам на сътворението на небето и на земната твърд.
— Нека бъде Хери — склоних аз.
— Ела насам, Хери — подкани шофьорът и взе котарака.
Той се уплаши, ухапа го по палеца, после пръдна.
Шофьорът подкара към летището. Котаракът се возеше кротко до него на предната седалка. От време на време пърдеше. Разбирахме покрай това, че шофьорът току отваряше прозореца. През това време аз му давах указания за котарака. Как да му чисти ушите, къде се продава дезодорант за котешки тоалетни, колко храна да му дава, ей такива неща.
— Не се притеснявайте — успокои ме мъжът. — Ще се грижа за него. Все пак съм му кръстник.
Пътищата бяха изненадващо безлюдни. Автомобилът се носеше към летището като есетра, устремила се нагоре по течението, за да си хвърли хайвера.
— Защо корабите са с имена, а самолетите — не? — попитах аз шофьора. — Защо само „Полет 971“ и „Полет 326“, а не „Камбанка“ и „Маргаритка“?
— Вероятно защото самолетите са повече от корабите. Серийно производство.
— Недоумявам. Почти всички кораби също са серийно производство и нищо чудно да са повече от самолетите.
— Все пак… — подхвана шофьорът, после няколко секунди мълча. — Реалистично погледнато, никой няма да седне да дава имена на всеки градски автобус.
— Аз пък съм на мнение, че ще бъде чудесно, ако всеки градски автобус си има име — намеси се гаджето ми.
— Но дали пътниците няма да започнат да избират автобусите, на които искат да се качат? За да стигнат от Шинджуку до Сендагая, те ще предпочетат „Антилопа“, а не „Муле“.
— Ти какво мислиш? — попитах аз гаджето си.
— Наистина ще помисля хубаво, преди да се кача на „Муле“ — призна си тя.
— Я си помислете за клетия водач на „Муле“ — изрази шофьорът мнението на всички водачи по света. — Каква вина има той?
— Добре казано — отбелязах аз.
— Въпреки това пак ще се кача на „Антилопа“ — вметна приятелката ми.
— Ето на — рече шофьорът. — Точно така ще стане. Имената на корабите са се появили още преди серийното производство. Всъщност това е като да даваш имена на конете. Ето защо самолетите, на които се гледа като на коне, всъщност си имат имена. Например „Духът на св. Луи“ и „Енола Гей“. Тук имаме съвсем истинско съзнателно отъждествяване.
— А това означава, че основно понятие е животът.
— Именно.
— И при даването на име предназначението като такова стои на второ място.
— Точно така. За да се изрази предназначението, са достатъчни и числата. Да вземем например евреите в Освиенцим.
— Дотук добре — отбелязах аз. — Да кажем, че даването на име всъщност се опира на съзнателното отъждествяване с живи същества. Защо тогава железопътните гари, парковете и стадионите за бейзбол също са с имена, нали не са живи същества?
— Как така защо? Защото ще настъпи хаос, ако гарите си нямат имена.
— Не, не говорим за предназначението. Бих искал да ми обясните по принцип.
Шофьорът се замисли сериозно. Не забеляза, че светофарът от червен е станал зелен. Кемперът зад нас наду клаксона — началото на „Великолепната седморка“.
— Предполагам, защото не са взаимозаменяеми. Така например има само една гара „Шинджуку“ и вие не можете да я замените с гара „Шибуя“. Това, че не са взаимозаменяеми, означава, че не са серийно производство. Тези два момента ясни ли са?
— Но наистина щеше да е забавно, ако гара „Шинджуку“ беше в Екода — отбеляза приятелката ми.
— Ако гара „Шинджуку“ беше в Екода, тя щеше да се казва гара „Екода“ — възрази шофьорът.
— Но пак ще имаме линията „Одакю“ — каза приятелката ми.
— Да се върнем към началото на спора — приканих аз. — Ако гарите бяха взаимозаменяеми, какво щеше да означава това? Ако всички големи железопътни гари в страната бяха сглобяеми сгради серийно производство и гара „Шинджуку“ можеше да се замени с гара „Токио“?
— Много просто. Ако гарата е в Шинджуку, ще се казва гара „Шинджуку“, ако е в Токио, ще се казва гара „Токио“.
— И така, в случая говорим за името не на физически обект, а на функция. На роля. Това не е ли предназначение?
Шофьорът замълча. Този път обаче не умува дълго.