— И как се чувствахте с овца в тялото си?
— Всъщност не почувствах нищо особено. Чувствах се точно така, сякаш имам овца в тялото. Усетих го на сутринта. Събудих се и овцата беше вътре в мен. Съвсем естествено чувство.
— Получавахте ли главоболие?
— Никога, още откакто съм се родил.
Овчия професор започна да яде кюфтетата: поливаше ги със сос и ги лапаше с апетит.
— В някои области на Северен Китай и Монголия не е необичайно да чуете, че овца е влязла в тялото на човек. Местните хора смятат, че ако овца влезе в тялото ти, това е благословение от боговете. Така например в една книга, излязла по времето на династията Юан, пише, че в тялото на Чингис хан е влязла „бяла овца, белязана със звезда“. Интересно, нали?
— Да, много.
— Смята се, че овцата, която влиза в човешко тяло, е безсмъртна. Смята се още и че човекът, който я е приютил, също става безсмъртен. Но ако овцата избяга, безсмъртието също отлита. Всичко зависи от овцата. Ако тя харесва човека, който я е приютил, ще остане с десетилетия. Ако ли не — хоп! — и си заминава. Хората, изоставени от овцете, са наричани „безовчи“. С други думи, хора като мен.
Мляс, мляс.
— Още откакто овцата влезе в тялото ми, започнах да чета ентомологични трудове и фолклор, свързани с овцете. Обикалях, разпитвах местните хора, проверявах старите писания. Не след дълго се разчу, че в мен е влязла овца, и слухът достигна и до командващия офицер. Той не погледна с добро око на ставащото с мен. Лепнаха ми етикета „психически негоден“ и ме върнаха по бързата процедура в Япония. Съвсем типичен „колониален случай“.
След като излапа трите кюфтета, Овчия професор се зае с хлебчето.
— Най-големият недостатък на днешна Япония е, че не сме научили абсолютно нищо от другите азиатски народи, с които сме имали отношения. Същото важи и за овцете. Овцевъдството в Япония претърпя провал, точно защото разглеждахме овцете само като източник на вълна и месо. В мисленето ни го няма всекидневното равнище. Ние минимализираме фактора „време“, за да постигнем максимални резултати. Така е с всичко. С други думи, не сме стъпили здраво на земята. Не току-така изгубихме войната.
— Доколкото разбирам, онази овца е дошла заедно с вас в Япония — казах аз, завръщайки се към темата.
— Да — потвърди Овчия професор. — Прибрах се с кораб от Пусан. Овцата дойде с мен.
— И каква според вас е била целта й?
— Не знам — изпелтечи бързо старецът. — Овцата не ми каза нищо. Но животното имаше една основна цел. Това поне знам. Имаше амбициозното намерение да преобрази хората и техния свят.
— Една овца е възнамерявала да направи всичко това?
Овчия професор кимна, докато мяташе в устата си последния залък хляб и изтръскваше трохите от ръцете си.
— Нищо тревожно. Спомнете си Чингис хан.
— Прав сте — признах аз. — Но защо точно сега? Защо Япония?
— Предполагам, че съм разбудил овцата. Тя сигурно е щяла да продължи да си спи още стотици години в пещерата. А аз, глупакът му с глупак, взех, че отидох и я събудих.
— Вие нямате вина — рекох аз.
— Как така да нямам, имам — възрази Професора. — Трябваше да съм я открил отдавна. Имам още един коз. А ето, че ми отне много време да я издиря. А когато я намерих, тя вече беше избягала.
Овчия професор замълча. Разтърка с пръсти бялото си чело с вежди, увиснали като висулки. Сякаш бремето на четирийсет и две години се беше просмукало и в най-далечните кътчета на тялото му.
— Една сутрин се събудих и овцата я нямаше. Чак тогава разбрах какво е да си „безовчи“. Истински ад. Овцата си отива, оставяйки след себе си само една мисъл. Но без овцата не можеш да се отърсиш от мисълта. Ето какво е да си „безовчи“. — Старецът се изсекна още веднъж в хартиена салфетка. — Сега е ваш ред да говорите.
Започнах с пътя, който овцата е извървяла, след като е напуснала Овчия професор. Разказах как е влязла в тялото на младеж от десницата, лежал в затвора. Как веднага щом е излязъл на свобода, той се е наложил като един от водачите на десните. Как след това се е прехвърлил в континентален Китай и междувременно е изградил разузнавателна мрежа и е натрупал цяло състояние. Как е бил причислен към особено опасните военнопрестъпници, но е бил освободен в замяна на разузнавателната мрежа на континента. И как с богатството, с което се е върнал от Китай, е посегнал към цялата сенчеста страна на следвоенната политика, икономика, информация и така нататък.