Когато завърши колежа и постъпи на работа при Кромуел като касиерка, Марион беше едва на двайсет и една. Вече се беше издигнала до старша секретарка. Току-що бе навършила трийсет и не беше се омъжвала, което караше мнозина да я мислят за стара девственица. Но истината беше, че би могла да притежава всеки богат мъж в града. Беше изключително очарователна и женствена дама, способна да избира и сменя без проблем любовниците си, но все още не беше си избрала някого за съпруг. Просто бе твърде придирчива към мъжете и чаровният принц все още не се беше появил. Сламенорусата коса загръщаше главата й според модата, а изящните черти на лицето й увенчаваха лебедовата шия. Стегнатата й в корсет фигура с тънка талия наподобяваше класически пясъчен часовник. Гледаше Кромуел над бюрото с коралови морскозелени очи, а деликатната й длан държеше молив над бележника.
— Очаквам агенти от някаква банка в Солт Лейк сити да пристигнат всеки момент, за да проверят регистрите ни.
— Ще преглеждат ли счетоводните ни книги? – попита тя, като че ли леко притеснена.
Той поклати шава.
— Нищо такова. Чух слухове от колеги банкери, че е ограбена банка в Солт Лейк сити и откраднатите пари може да са депозирани в друга банка.
— Желаете ли аз да се оправя с тях?
— Не. Моля ви, просто ги позабавлявайте, докато се подготвя да говоря с тях.
Дори да имаше въпроси по малко неясната молба на Кромуел, Марион не прояви любопитство.
— Да, разбира се. Ще ги настаня удобно, докато пожелаете да ги приемете.
— Това е всичко – каза Кромуел. – Благодаря ви.
Щом Марион напусна кабинета му и затвори вратата, Кромуел бръкна в предния си джоб и извади банковия ордер от „Солт Лейк Банк & Тръст”. После стана и отиде до големия сейф, в който се съхраняваха банковите счетоводни книги и регистри. Бързо и с вещина подправи книгите така, че да изглежда, че ордерът вече е получен и пълната сума е изплатена на Илая Ръскин. Въведе и записи, указващи, че парите са изтеглени от ликвидния капитал на банката му.
Не се наложи да чака дълго, след като подправи регистрите. Очакваните агенти влязоха във външния офис двайсет минути по-късно. Марион ги бе задържала с думите, че господин Кромуел в момента е изключително зает. Когато малкият звънец под бюрото й звънна, тя ги покани в кабинета му.
Той държеше слушалката на телефона, кимна им за поздрав и им предложи да се настанят.
— Да, господин Абернати, лично ще се погрижа сметката ви да бъде закрита, а средствата – прехвърлени на банката на Бейтън Руж в Луизиана. За нищо. За мен е удоволствие да ви услужа. Приятно пътуване. Довиждане.
Кромуел затвори телефона с фалшивия разговор. Стана, заобиколи бюрото и подаде ръка.
— Здравейте. Джейкъб Кромуел, президент на банката.
— Тези господа са от Солт Лейк сити – обясни Марион. – Искат да проверят за ордер, издаден от тяхната банка. – Завъртя полата си, едва на два пръста над глезена, излезе от кабинета и затвори вратата.
— С какво мога да ви помогна? – попита Кромуел вежливо.
Единият мъж беше висок и длъгнест, а другият – нисък, набит и запотен. Високият заговори пръв.
— Аз съм Уилям Бигълоу. Колегата ми е Джоузеф Фарнъм. Интересува ни дали някоя финансова институция може да е получила банков ордер за четиристотин седемдесет и пет хиляди долара, издаден от “Солт Лейк Сити Банк & Тръст”.
Кромуел повдигна вежди, привидно учуден.
— Какъв може да е проблемът?
— Ордерът е бил издаден от банковия мениджър под натиск преди бандитът да го простреля в главата и да изчезне с него, заедно с банковите пари в хранилището. Опитваме се да го издирим.
—О, Боже – възкликна Кромуел и вдигна ръце отчаяно – Този ордер дойде при нас вчера следобед.
Двамата агенти се стегнаха.
— Ордерът е при вас? – попита с очакване Фарнъм.
— Да, в сейфа на счетоводния ни отдел. – Тонът на Кромуел стана мрачен: – За съжаление го уважихме.
— Уважили сте го?! – ахна Бигълоу.
Кромуел сви рамене.
— Ами да.
— С чек, несъмнено – намеси се Фарнъм с надеждата, че все още има време да се попречи на бандита да го осребри в друга банка.
— О, не. Господинът, чието име бе на ордера, поиска парите в брой и се подчинихме.
Бигълоу и Фарнъм го гледаха стъписани.
— Платили сте близо половин милион долара в брой на някой, който просто е влязъл в банката ви от улицата?
— Лично проверих ордера, когато служителката ми го донесе за одобрение. Изглеждаше напълно редовен.
Бигълоу го гледаше потресен. Негово задължение беше да се свърже с директорите на Солт Лейк Банк и да ги уведоми, че техните четиристотин седемдесет и пет хиляди долара са изчезвали.