Бел плати за уискито си и се приближи до масата.
— Може ли да се включа, господа?
Един едър мъж с червендалесто лице кимна и махна с ръка към празния стоя.
— Добре сте дошли, заповядайте.
Мъжът срещу него на масата размеси картите, хвърли поглед на Бел, докато сядаше и започна да раздава.
— Аз съм Франк Калоуей. Другите са Пат О’Лиъри, Клей Кръм и Луис Латур.
— Айзък Бел.
— Нов ли сте в града, господин Бел? – попита О’Лиъри, едър мускулест ирландец.
— Да, пристигнах с влака в шест и половина от Финикс.
— По работа или за удоволствие? – подпита О’Лиъри.
— Бизнес. Агент съм при детективска агенция „Ван Дорн”.
Всички вдигнаха очи от картите си и се вторачиха в Бел с неприкрит интерес.
— Я да отгатна – каза Кръм и сплете длани на едрия си корем. – Проучвате банковия обир и убийствата отпреди два месеца.
Бел кимна, докато разгръщаше ръката си и оглеждаше картите.
— Прав сте, сър.
Латур заговори с френски акцент, докато палеше пура.
— Не сте ли закъснял малко? Следата е изстинала.
— Не повече, отколкото е била пет минути след престъплението – контрира Бел. – Ще взема две карти.
Калоуей раздаде на играчите, броя поискани карти, които те се надяваха да им донесат печеливша ръка.
— Голяма мистерия – отбеляза. – От бандита така и не се намери никаква следа.
— Свръхестествено – додаде О’Лиъри, докато оглеждаше картите си. Изражението му издаваше, че няма нищо, на което си струва да заложи. – Аз съм пас. – Погледът му за миг срещна очите на Бел. – Свръхестествено е, че е могъл да се изпари във въздуха.
— Шерифът не намери никаква следа – измърмори Кръм. – Преследвачите се върнаха в града все едно, че жените им са избягали с банда амбуланти. – Мъжът замълча. – Слагам два долара.
— Три отгоре – предложи Калоуей.
Латур хвърли ръката си на раздаващия.
— Излизам.
— А вие, господин Бел? – настоя Калоуей. – Още ли сте вътре?
Бел го досмеша на ниските залози. Все пак не бяха и центове.
— Ще платя.
— Две дами – обяви Кръм.
— Две десетки – каза Калоуей. – Биеш ме. Господин Бел?
— Две осмици – отвърна Бел и подаде картите на Калоуей с лице надолу. Не беше загубил. Държеше тройка валета, но смяташе, че загубата ще му спечели повече доверие. – Имаше ли някакви догадки как се е измъкнал крадецът?
— Нищо, което да съм чул – отвърна О’Лиъри. – Последния път, когато говорих с шерифа, беше обезсърчен.
— Това трябва да е шериф Хънтър? – попита Бел, спомнил си прочетеното в доклада на агенцията.
— Джо Хънтър умри от сърдечен удар два месеца след убийствата – отвърне Латур. – Новият шериф е Стан Мърфи. Той беше помощник-шерифът на Хънтър. Знае по-добре от всички какво стана.
— Отзивчив е като за шериф, ако човек му допадне – каза Кръм. – Но ядосаш ли го, ще те сдъвче.
— Бих искал да поговоря с него, но едва ли ще е в офиса си на Сабата. – Бел премълча обезкуражителния коментар на помощника на Мърфи. – Къде бих могъл да го намеря?
— Имахме лошо наводнение в града преди две седмици – отвърна Калоуей. – Къщата му пострада зле. Подозирам, че ще го намерите затънал до гуша в ремонти.
— Можете ли да ми кажете как да стигна до там?
О’Лиъри махна с ръка на север.
— Просто караш нагоре до края на Хруланд стрийт и поемаш по стълбите. Къщата е боядисана в зелено и има горичка портокалови дървета покрай нея.
Разговорът се измести към политика и разсъждения дали Теди Рузвелт може да вземе трети мандат през 1908-ма, а ако не, кого би избрал за свой приемник. Бел губеше по три ръце на всяка спечелена и успя да отпусне другите мъже, след като разбраха, че гостът не го бива в хазарта. Успя отново да върне темата на банковите убийства.
— Изглежда странно, че никой не е видял крадеца да напуска банката или да излиза от града – подхвърли небрежно, докато отиграваше ръката си.
— Никой не излезе – каза О’Лиъри.
— И никой не е видял бандита да влиза в банката – добави
Латур.
— Имаше някакъв стар пиян миньор, който се мотаеше на улицата срещу банката – отвърна Калоуей. – Но изчезна скоро след това.
— Шериф Хънтър не го ли сметна за заподозрян?
Латур нямаше късмет. Сгъна картите си за пети път след сядането на Бел.
— Стар миньор, наглед съвсем пропаднал и сякаш няма да е още дълго на тоя свят? Беше последният, за когото хората в града мислеха, че може да има нещо общо с престъплението.