Надигна се лениво, разкърши рамене и закрачи през тухлената улица и тролейните коловози към сградата, понесъл на рамо голямата празна торба от зебло. Точно когато се канеше да пристъпи вътре, някаква жена неочаквано мина покрай него. Хвърли му омерзителен поглед, заобиколи го и влезе. Не влизаше в плана му, но реши да се справи с проблема, вместо да изчаква. Огледа улицата и я последва в банката.
Затвори вратата. Касиерът беше в трезора, а жената го чакаше да се върне. Пройдохата извади от ботуша си револвер колт 35-ти калибър модел 1902, удари я в тила с барабана на оръжието и изгледа с равнодушие как бавно се свлече на дървения под. Всичко стана толкова внезапно и тихо, че собственикът на банката нито видя, нито чу нещо от кабинета си.
След това пияният миньор, превърнал се изведнъж в банков крадец, скочи пъргаво през тезгяха, нахлу в кабинета на собственика и опря дулото на пистолета в главата му.
— Без съпротива или ти пръскам главата – каза му тихо, но с тон нетърпящ възражения. – Сега извикай касиера в кабинета си.
Плешивият, дебел и стъписан банкер го погледна с кафявите си разширени от ужас очи. Без да възрази, извика:
— Рой, ела тука.
— Идвам веднага, господин Касъл – отзова се Рой от трезора.
— Кажи му да остави трезора отворен – каза тихо банковият крадец с режещ тон.
— Рой, не затваряй вратата на трезора – подчини се Касъл. Очите му се кръстосаха, фокусирани в оръжието, притиснато в челото му.
Рой излезе от трезора, понесъл счетоводна книга под мишницата. Не можа да види изпадналата в безсъзнание жена, лежаща под тезгяха. Без нищо да подозира, влезе в кабинета на Касъл и застина, като видя крадеца с опрения в главата на шефа му револвер. Крадецът отдръпна дулото от главата на мъжа и посочи с цевта към трезора.
— И двамата – каза спокойно. – В трезора.
Никой и не помисли за съпротива. Касъл се надигна от бюрото си и поведе към трезора, докато крадецът бързо пристъпи до прозореца и огледа улицата да не би някой да се е запътил към банката. Освен няколкото пазаруващи жени и един минаващ бирен фургон, на улицата беше спокойно.
Вътрешността на трезора беше добре осветена с месингова лампа „Едисон“, висяща от стоманения покрив. Освен сандъка със злато, рафтовете бяха отрупани с пачки банкноти, повечето – заплати на минните компании. Крадецът хвърли торбата на касиера.
— Хайде, Рой, натъпчи го с всичките зелени гущери, които имаш.
Рой се подчини. С треперещи ръце започна да мете в торбата пачките от банкноти с различна стойност. Докато приключи торбата се изпъната до пръсване и приличаше на добре натъпкан чувал с пране.
— Сега легнете на пода – заповяда крадецът.
Касъл и Рой, повярвали, че крадецът вече ще си тръгне се проснаха по корем на пода с ръце, изпънат над главите. Бандитът извади дебел вълнен шал от един от джобовете си и го уви около револвера си. След това хладнокръвно застреля двамата в главите. Прозвуча повече като силно изтупване, отколкото като резкия трясък на пистолетен изстрел. Без секунда колебание преметна торбата през рамо и излезе от трезора, като Дорн не погледна назад.
За жалост не беше приключил. Жената под тезгяха простена и понечи да се вдигне на лакти. С пълно равнодушие той се наведе, сниши оръжието и стреля в главата й, както бе направил с банкера и касиера. Нямаше никакво угризение, не прояви и най-лекия намек за чувство. Все едно му беше дали някой от тях е оставил семейство. Беше убил хладнокръвно трима беззащитни с толкова интерес, колкото щеше да прояви към колона от мравки.
Спря да потърси една от гилзите, която му се стори, че падна от увития около оръжието шал, но не можа да я намери. Отказа се и с небрежна походка излезе от банката, като забеляза доволен, че никой не беше чул приглушените изстрели.
С издутата от банкноти торба от зебло, метната на рамото му, мъжът закрачи през уличката зад банката. Вмъкна се пол едно стълбище, където никой нямаше да го види, съблече мръсните си дрехи, смъкна сивата перука и брадата и хвърли всичко в малка пътна чанта. Вече в скъпо скроен костюм, той кривна бомбе на главата си с изрядно сресана рижа коса. Затегна вратовръзка, преди да хвърли в чантата и съдраните ботуши. Беше нисък мъж и петите на ботушите бяха вдигнати с близо пет сантиметра. След това извади чифт английски кожени обувки с токове на петите, за да изглежда по-висок, преди да насочи вниманието си към един голям кожен куфар, който беше скрил под насмолено платно с мотоциклет „Харли Дейвидсън” отдолу. Докато се озърташе на всеки няколко секунди по уличката прехвърли големия куп банкноти от торбата в куфара, който стегна на рамката над задното колело на мотоциклета. Чантата с маскировката върза на предната рамка.