— И какво от това? – отвърна тя лукаво. – Никога няма да разбере, че името ми е Маргарет Кромуел, сестра на уважаван банкер, който живее на Ноб Хил в Сан Франциско.
— Каква друга информация изтръгна от Аликзандър?
— Само това, че разследването на Бел не върви добре. Нямат улики, които да водят към теб. Аликзандър беше ядосан, че Бел не го е включил в доверения си кръг. Казва, че Бел пази в тайна действията си с двамата агенти, Къртис и Ървайн. Успях само да разбера, че са на терена и ровят из храстите за някаква следа.
— Това е добре. – Кромуел се усмихна сдържано. – Изобщо няма да си помислят, че зад обирите стои банкер.
Тя го погледна в очите.
— Би могъл да престанеш, мисля. Не ни трябват повече пари. А колкото и да си предпазлив, колкото и да си хитър, въпрос е само на време да те хванат и обесят.
— Искаш да се откажа от възбудата и предизвикателството от постигането на нещо, което никой друг не би дръзнал, за да играя ролята на скучен банкер до края на живота си?
— Не. – В очите й припламна лукава искра. – Аз също обичам възбудата. – После гласът й затихна, някак отчужден. – Просто знам, че това не може да продължи вечно.
— Ще дойде момент, в който ще разберем кога да спрем – отвърна той с безразличие.
Нито братът, нито сестрата изпитваха и най-малкото разкаяние и угризение заради всичките мъже, жени и деца, които Кромуел беше убил. Нито им пукаше за всичките спестявания на дребни търговци, миньори и фермери, които се бяха разорили, след като обраните банки, неспособни да овъзмездят вложителите си, бяха затръшнали врати.
— Коя взимаш тази вечер? – попита тя, за да смени темата.
— Марион Морган.
— Онази моралистка – присмя се Маргарет. – За мен е загадка защо я държиш.
— Между другото е много ефективна “– отвърна той, без желание да влиза в спор.
— Защо още не си я вкарал в леглото? – подкачи го с лек смях сестра му.
— Знаеш, че никога не се заигравам със служителките си. Принцип, който ми е спестил много съжаления. Взимам я тази вечер само като бонус за работата й. Нищо повече. “– Роклята на сестра му се беше издърпала над коленете й и той стисна едното. – Кой е щастливецът тази вечер?
— Юджийн Бътлър.
— Онова конте? – подразни я той. – За нищо не става.
— Мръснишки богат е…
— Баща му е мръснишки богат – поправи я Кромуел. – Ако Сам Бътлър не беше направил един щастлив удар, когато се натъкна на златната жила на Мидас, щеше да си умре пройдоха.
— Юджийн ще бъде по-богат от теб, когато баща му умре.
— Разсипник и пияница. Ще изхарчи състоянието си толкова бързо, че главата ти ще се замая.
— Мога да го озаптя – заяви сестра му. – Влюбен е до лудост в мен и ще прави всичко, което му кажа.
— Можеш да се оправиш по-добре. Много по-добре – изсумтя Кромуел. Включи говорителката тръба и заговори на шофьора: – Абнър, завий наляво на следващата улица и спри пред дома на Бътлър.
Абнър вдигна ръка в знак, че е разбрал. Спря колата пред огромно имение, построено от дърво в модерния викториански стил. След това слезе и звънна на камбанката на предната врата с железни крила. Отзова се слугиня и той й връчи визитката на Кромуел. Жената я взе и затвори вратата. Две минути по-късно крилата се отвориха отново и излезе висок чаровен мъж със скулесто лице, който тръгна към колата. Можеше да мине за модна театрална знаменитост. Също като Кромуел носеше вълнен костюм, но по-скоро тъмносин, отколкото черен, колосана яка и вратовръзка на бели ромбове. Спря се на прага и подуши във въздуха, примесен с лека мъгла от залива.
Абнър отвори задната врата на колата, дръпна подвижна седалка и се отдръпна. Бътлър влезе и се настани. Обърна се към сестрата на Кромуел.
— Маги, днес си направо зашеметяваща, да те схруска човек – Замълча, видял враждебния поглед в очите на Кромуел и го поздрави, без да подава ръка: – Джейкъб, радвам се да те видя.
— Добре изглеждаш – подхвърли Кромуел равнодушно.
— Напълно. Ходя по пет мили на ден.
Кромуел го пренебрегна, взе говорителката тръба и даде указания на Абнър къде да вземе Марион Морган. После се обърна към сестра си.
— В коя кръчма на Барбари Коуст желаеш да се смесим с вмирисаната сган?
— Чух, че в „Спайдър Кели” е доста упадъчно.
— Най-гадния вертеп на света – отвърна вещо брат й. – Но имат добри оркестри и голям дансинг.
— Смяташ ли, че е безопасно? – попита Маргарет.
Кромуел се засмя.
— Ред Кели държи цяла малка армия яки разпоредители да пазят богатата клиентела като нас от неприятности или притеснения.
— „Спайдър Кели”, твърдо – каза Бътлър. – Даже заведох там една вечер мамчето и татето. Седяхме на балкона и гледахме лудориите на сганта долу. Истински се забавляваха.