ЗАВЕДЕНИЕ”.
Влязоха в голямо фоайе, украсено с панели в рамки с голи жени, танцуващи сред римски руини. Поздрави ги уредник, облечен в зле скроен смокинг и ги придружи навътре.
— Желаете ли да слезете долу за шоуто? – попита ги той. – Следващото започва след десет минути,
— Бихме искали безопасна маса по-настрана от сганта – заяви с настойчив тон Кромуел. – След бутилка от най-доброто ви шампанско ще слезем долу за танците и шоуто.
Уредникът се поклони.
— Да, сър. Насам, моля.
Придружи групата на Кромуел през пълния с хора салон до една маса на балкона за богати гости, за който бе споменал Бътлър, с изглед към долния етаж на салона. Скоро една сервитьорка, облечена в тънка блузка с голямо деколте и пола над коленете, от която се показваха апетитни крака в черни копринени чорапи, задържани от съблазнителни жартиери, им донесе голяма бутилка шампанско „Вьов Клико Понсардин”, реколта 1892 г. След като постави бутилката в дървеното ведро с лед, тя се отърка в мъжете и им се усмихна свойски. Маргарет върна усмивката й, давайки й да разбере, че знае, че работи и в яслите горе, освен дето сервира на клиенти. Изненадана, че вижда особа от Ноб Хил, облечена така предизвикателно, сервитьорката я изгледа мръснишки.
— Знаеш ли, миличка, червенокоси като теб доста се търсят. Може и сама да си кажеш цената.
Марион се стъписа. Кромуел се мъчеше да сдържи смеха си, а Бътлър избухна открито:
— Това е дама! – сопна се той. – Ще се извиниш!
Сервитьорката го пренебрегна.
— Ако е и еврейка, може да удари върха на скалата. – След това се обърна, люшна задник и заслиза по стълбището.
— Какво общо има еврейството с това? – наивно попита Марион.
— Има един мит – обясни Корнуел, – че червенокосите еврейки са най-страстните жени.
Маргарет се забавляваше, загледана долу в салона. Изпитваше замайващо въодушевление, докато наблюдаваше моряците и докерите, младите и честно трудещи се момчета, които, без да осъзнават, тръгваха по пътя на порока. Гледаше закоравелите престъпници, които обикаляха из помещението, осеяно с малка армия мъже, вече твърде пияни, за да могат да стоят на крака. Никой, дори и брат й не знаеше, но тя беше посещавала по няколко повода вертепите на Барбари Коуст. А беше напълно в течение, че брат й Джейкъб е чест клиент на скъпите и най-луксозни публични домове, където въртяха занаята си дамите с лоша репутация.
Марион изпитваше погнуса и в същото време – възхищение. Беше чувала, че крайбрежието е дъното на горчивината и отчаянието за бедняците на Сан Франциско, но не беше имала и представа досега колко могат да затънат хората. Не беше свикнала да пие. След малко шампанското я размекна и започна да вижда мизерията в не толкова болезнена светлина. Опита се да си представи, че е от онези леки жени, които взимат мъже горе до „яслите“ само за петдесет цента. Ужасена, бързо изтласка мисълта от ума си и колебливо се изправи на крака, след като Кромуел вдигна опразнената бутилка и обяви, че е време да идат долу.
Уредникът се появи и намери заета маса на дансинга, не далеч от сцената. Две двойки, облечени в мръсни работни дрехи възразиха, че ги вдигат от местата им, но уредникът ги заплаши с телесни щети, ако не се махнат.
— Какъв късмет – отбеляза Маргарет. – Шоуто тъкмо започва.
Кромуел поръча нова голяма бутилка шампанско, докато гледаха как една пищна жена се качи на малката сцена и започна „Танца на седемте воала”. Много скоро воалите паднаха и тя остана в оскъден костюм, който оставяше твърде малко за въображението. Коремните й мускули се накъдриха, щом се заизвива и направи няколко прелъстителки движения. Когато номерът свърши, мъжете от публиката започнаха да хвърлят монети на сцената.
— Е, това определено беше възбуждащо – подхвърли Маргарет саркастично.
Малък оркестър засвири и по дансинга се задвижиха двойки в живия ритъм на танца „Тексас Томи”. Бътлър и Маргарет закръжиха по пода с игрива разпуснатост все едно, че бяха едно цяло. Марион изпитваше гузно притеснение, че е толкова интимно близо до шефа си. След всичките години работа за него, за първи път я беше поканил навън. Беше великолепен танцьор и тя се остави да я води.
Бендът сменяше ритъма, за да могат танцуващите да сменят стъпките от „Търки трот” на „Бъни хъг” Скоро танцьорите започнаха да се потят в тясното непроветрено пространство на сутерена. Главата на Марион се замая от шампанското и тя помоли Корнуел да поседи за няколко минути.
— Имате ли нещо против да ви оставя за малко? – попита я вежливо Кромуел. – Бих искал да се кача горе да изиграя няколко ръце фаро.