Кели беше умрял трудно, но за какво? Пари? Дълг? Вендета? Не и последното. Бел изобщо не беше правил разследване срещу гиганта от Барбари Коуст. Някой трябваше да му е платил за убийството и да е платил изключително щедро.
Зачуди се дали изобщо ще узнае отговора.
* * *
На другата сутрин Бел излезе от голямата порцеланова вана, изтри водата, капеща от тялото му и се огледа в огледалото.
Гърлото му не изглеждаше добре. Беше подуто, със синкави отоци, толкова ясни, че можеше да види формата на пръстите на Ред Кели, където се бяха заровили в плътта му. Облече чиста бяла риза и остана доволен, че високата колосана яка, макар да дразнеше възпалената кожа, прикриваше отоците.
Не бяха единствените синкавозелени петна по разнебитеното му тяло. Имаше следи и от падането върху стола, а също и от момента, когато бруталната сила на Кели го отпрати през стаята в стената. Бяха болезнени на допир и нямаше скоро да спаднат.
След като облече традиционния си ленен костюм, Бел напусна хотела, отби се в телеграфната станция на „Уестърн юнион” и прати телеграма до Джоузеф Ван Дорн, в която го уведоми за опита за покушение над живота му. Когато влезе бавно през вратата на офиса, Агнес Мърфи се втренчи в него открито. Стоеше замръзнала, с майчинска загриженост в очите.
— О, господин Бел. Чух за неприятния ви инцидент. Искрено се надявам, че сте добре.
— Няколко отока, Агнес, нищо повече.
Чули гласа му, Къртис и Ървайн дойдоха от конферентната зала, а след тях от кабинета си изскочи и Аликзандър. Двамата агенти стиснаха ръката му енергично – малко прекалено енергично, помисли Бел и потръпна от болката, пронизала разнебитеното му тяло. Аликзандър само се задържа отзад като зрител на аудиенция.
— Радвам се, че все пак си жив и здрав – каза Къртис. – Чухме, че било голям бой.
— Този път бях на косъм повече откогато и да било – потвърди Бел.
— След като говорихме с теб по телефона, пратих идентификацията ти на Ред Кели до офиса ни в Сан Франциско. Ще проверят Кели за някой от клиентите му, който може да е искал те елиминира.
— Ужасно нещо – каза Аликзандър безчувствено. – Немислимо е някой да помисли да убие агент на Ван Дорн.
Бел го изгледа продължително.
— Мога само да се чудя как Кели е научил къде съм отседнал.
— Кели е добре известен криминален бос от Барбари Коуст в Сан Франциско – замисли се Ървайн. – Би ли могло някой от бившите ти приятели, които си пращал в затвора, или пък приятели или семейства на екзекутирани, които ти си задържал, да са от Сан Франциско?
— Не, доколкото мога да си спомня – отвърна Бел. – Ако трябва да правя предположения бих казал, че Бандита касапин стои зад това.
— Ако знае, че ти водиш делото, определено има мотив.
— Няма да спрем, докато не стигнем до дъното на тая история – заяви Аликзандър. За Бел думите му прозвучаха кухо. – Не мога да опиша колко се радвам, че сте жив и здрав. – След това се обърна и тръгна към кабинета си.
След като се отдалечи достатъчно. Бел каза тихо:
— Още един пирон в ковчега, господа. Ключът към местонахождението на бандита наистина е Сан Франциско.
~18~
Когато Бел, Ървайн и Къртис слязоха от ферибота от Оукланд и влязоха в огромния Фери Билдинг, се озоваха в триетажен коридор с низ от еднакви арки и високи прозорци. Излязоха на Ембаркадеро, в началото на Маркет стрийт. Ървайн и Къртис се засилиха да спрат едно моторно такси, а Бел се обърна и погледна към високата 72 метра часовникова кула, моделирана по подобие на камбанарията Хиралда в Севиля, Испания. Дългите стрелки на масивния часовник показваха четири и единайсет.
Бел провери на джобния си часовник и грижливо си отбеляза, че часовникът на фериботното здание е с една минута напред.
Заради огромните тълпи в терминала, изсипали се от четири ферибота едновременно, агентите не успяха да намерят свободна кола. Бел спря една карета с конски впряг, спазари се с кочияша за цената и се разпореди да ги откара до хотел Палас на Монгомъри стрийт. Щом се настаниха в каретата, Къртис се обърна към Бел:
— Как смяташ да се оправиш с офиса на Ван Дорн в Сан Франциско?
— Ще имаме вечеря с окръжния директор. Казва се Хорас Бронсън. Веднъж работих с него в Ню Орлиънс. Добър колега е и много ефективен. Когато му пратих телеграма, отговори ми, и предложи всякакво съдействие, което е по силите му. Обеща да прати агентите си да съберат от оръжейните продавачи имената на хора, които може да са закупили колт трийсет и осем автоматик.
Ървайн завъртя незапалена пура между пръстите си.
— Аз от своя страна ще започна с банки „Кромуел” и „Крокър” за да видя дали могат да помогнат да проследим серийните номера на откраднатата валута.