Влезе в преддверието на евтиния пансион, където беше посрещнат от Мейми Тъбс, весела жена, закръглена като грамадна круша. Сивата й коса висеше отзад на две плитки и имаше лице, което приличате на голяма чиния с нос.
— Добре дошъл, страннико – каза тя с гърлен глас като на мъж. – Място за отсядане ли търсиш?
— Да, мадам – отвърна учтиво Бел. – Нов съм в града.
— Седем долара седмично с яденето, стига да си на масата, когато сервирам.
Бръкна в един джоб, извади няколко сгънати банкноти и отброи седем долара.
— Ето ви парите, в аванс. Нямам много, но ще ме оправят за известно време.
Беше забелязала куцането му при влизането.
— Търсиш работа в мините?
Бел потупа крака си.
— Времето ми с мините свърши, когато се раних от лошо поставен заряд динамит.
Изгледа го подозрително, зачудена откъде се надава да дойдат доходите му за бъдещия наем.
— Къде очакват да намериш работа?
— Един приятел ми намери работа като чистач в хотел „Ню Шеридан”.
Тя се усмихна.
— Не ти ли намериха стая в мазетата?
— Всички легла в мазетата бяха взети от миньори – излъга Бел. Представа нямаше дали в мазетата спят миньори.
Впечатлението за един окуцял миньор, знаеше той, щеше да задоволи достатъчно Мейми Тъбс, за да не почне да клюкарства из градчето за новия си наемател. Заведе го до стаята му, където Бел разопакова багажа от чантата си. Извади кърпа, в която беше увил автоматичен пистолет колт браунинг, модел 1905, 45-ти калибър, с изработен по поръчка на клиента магазин с двайсет патрона и раменна ложа, прибираща се в слот зад дръжката. Пъхна оръжието под леглото, но задържа доверения деринджър в бомбето си. След това презатегна превръзка около коляното си, за да пречи на нормалното си движение.
След вечерята от говежда яхния в трапезарията на Мейми се запозна с другите хора, отседнали в пансиона. Повечето бяха миньори, но имаше и няколко складови чиновници, както и един мъж със съпругата си, които отваряха ресторант. След вечерята Бел се разходи по Пасифик авеню и огледа разположението на града.
Телърайд – името уж идваше от поговорката „яздиш към ада” – бе възникнал след откриването на злато в река Сан Мигел. Златото, наред със сребърната руда, намерена в големи количества в планините Сан Мигел, бързо бяха привлекли армия от златотърсачи и миньори през следващите петдесет години. До 1906 г, в Телърайд живееха повече милионери на глава от населението, отколкото в Ню Йорк сити.
Миньорите с времето прокопаха 560 км тунели, разровили като кошер околните планини, някои чак на 3600 м над морското равнище. Населението набъбна до пет хиляди и бързо разрастващото се градче скоро закипя от щур живот, примесен със здравословна доза корупция. Имаше над трийсет и шест кръчми и сто и осемдесет проститутки, които срещу три долара на ден поддържаха доброто настроение на армията миньори след дългите двайсет и четири часови смени в мините „Силвър бел”, „Смъглър юнион“ и „Либърти бел”.
Когато слънцето се спусна зад планините и се стъмни, ярки светлини блеснаха нагоре и надолу по улиците. В 1892 г. минният собственик Л. Л. Нън беше наел електрическия чародей Никола Тесла да построи първата в света електростанция за променлив ток за минните влекове надолу по планината и миньорите нагоре от града. След като жицата се прокара от електростанцията в града, Телърайд се превърна в първия град в историята с електрически улични лампи.
Бел мина покрай прочутите бардаци, където жените на порока упражняваха занаята си. Класните домове се наричаха „Сената” и „Сребърната хубавица“. През прозорците долу по улицата се чуваше музика, щом някой пианист засвиреше „Дил Пикълс Раг“ или някой друг рагтайм. Наричаха улицата Алея на Пуканките заради непрекъснатото отваряне и затваряне на вратите през цялата нощ.
Продължи до главната част на града по Колорадо авеню и погледна през прозорците на Първа национална банка Телърайд. Утре щеше да се срещне с градския шериф и банковия мениджър, за да подготвят прием за Бандита касапин в случай, че захапе стръвта и направи опит за обир на банката. Подмина старата банка „Сан Мигел“, която Бъч Касиди бе обрал преди петнайсет години.
Вечерният въздух беше станал студен, след като слънцето отнесе топлината си зад планинските върхове. Бел забеляза, че две хиляди и седемстотинте метра надморска височина го принуждават да вдишва по-дълбоко. Пренебрегна кръчмите по главнята улица и се запъти към хотел „Ню Шеридан”.
Влезе във фоайето и помоли администратора за среща с управителя. След минута нисък мъж с червендалесто лице и плешива глава излезе от кабинета със забързани стъпки като мишка, припнала от дупка в стената. Усмихна се официално, но не особено топло, след като видя доста опърпаната външност на Бел.