Изглеждаше зашеметяващо, с модния си силует „пясъчен часовник“ с пищни извивки и пълни гърди. Носеше елече от розов сатен с надиплена дантела, която стигаше под брадичката и обвиваше дългата й изящна шия. Полата също беше розова и се спускаше надолу като обърната разцъфнала лилия. Изглеждаше елегантна дори с голямата престилка, покрила половината й фигура.
Сламено русата й коса блестеше на светлината от свещите на масата. Беше прибрана назад в копринен кок като венчета около деликатните уши. Бел надмогна желанието да я целуне и просто се наслади на прелестната гледка.
— Нищо особено — каза тя, след като се приближи и приседна на облегалката на стола си. — Надявам се, че обичаш задушено месо.
— Обожавам задушено месо — отвърна той, изгубил всякакво самообладание. Придърпа я в скута си и я целуна дълго и пламенно. Тя се напрегна, а след това потрепери, очите й станаха огромни и заблестяха истинско тъмнозелено море. Щом се отделиха, състоянието й се промени. Погледът й стана дързък, лицето й се оживи. Дъхът й се бе учестил и тя се наслади на дълбокото чувствено усещане, каквото никога не беше изпитвала с друг мъж. Бавно се отскубна от прегръдката му, изправи се разтреперана и приглади назад кичура коса, паднал на слепоочието й.
— Престани с това, освен ако не искаш задушеното да загори.
— Колко още трябва да страда празният ми стомах?
Тя се засмя.
— Още десет минути. Чакам картофите да омекнат.
Загледа я как се връща в кухнята с плавна като на газела походка.
След като Марион постави купите на масата, отново напълни чашите и седна. Хранеха се мълчаливо няколко минути. След това Бел заговори:
— Всичко е толкова вкусно. Кой ли ще е щастливецът някой ден с такава чудесна жена?
Думите я лъхнаха като топъл бриз по тила и кръвта забушува в гърдите й, зрънцата им се втвърдиха. Дълбоко в себе си се надяваше чувствата му да са тръгнали в същата посока, но също тъй се боеше, че обичта му може да охладнее и да си тръгне някоя вечер в тъмното, без да се върне повече.
Бел усети смущението на Марион и се побоя да продължи. Побърза да промени посоката на разговора.
— Колко се задържа днес Кромуел в банката?
— Повечето време прекара в кабинета си. Изглеждаше много потаен. Също така слезе три пъти долу до хранилището.
Изведнъж я обзе яд. Бясна беше на себе си, че отвръща на въпросите му, вместо да сподели чувствата си към него.
— Имаш ли идея какво може да е правил?
Тя поклати глава.
— Изглеждаше много загадъчно. — После вдигна глава и устните й се раздвоиха в лека усмивка. — Но докато беше в хранилището се промъкнах в кабинета му и надникнах в документите, пръснати на бюрото му.
Той изчака търпеливо и в недоумение няколко мига, докато Марион продължи. Жената сякаш си отмъщаваше, затова че пренебрегва чувствата й.
— Попълваше банкови ордери и парични трансфери.
— Съвпада. Предположението ни е, че с Маргарет ще се опитат да се измъкнат от страната и да прехвърлят банковите фондове на новото място. Няма начин Кромуел да остане в града и да се бори с нас във федералния съд.
— Така изглежда — отвърна тихо Марион. Ужасно съжаляваше, че не могат да прекарат времето си само двамата насаме.
— Би ли могла да кажеш къде е изпращал банковите фондове?
Тя поклати глава.
— Само сумите бяха попълнени, не и банките, които трябва да ги получат.
— Какво е правил според теб в хранилището?
— Предполагам, че е опаковал наличните пари в банката, за да бъдат превозени до съответната банка в града, където се канят да отидат.
— Много проницателна дама си — каза той с усмивка. — Ако беше на мястото на Джейкъб и Маргарет, къде щеше да отидеш?
— Няма да са в безопасност, където и да е в Европа — отвърна Марион без колебание. — Банките на континента си съдействат с правителството на САЩ в замразяването на нелегални средства. Има твърде много други страни, където биха могли да скрият парите си и да започнат отново да градят империята си.
— Какво ще кажеш за Мексико? — попита Бел, впечатлен от интуицията на Марион.
Тя поклати решително глава.
— Маргарет никога не би могла да живее в Мексико. Страната е твърде примитивна за вкуса й. Буенос Айрес в Аржентина е възможност. Градът е много космополитен, но никой от двамата не говори и дума испански.