Взря се в красивото й лице и се засмя.
— Винаги можем да го изядем на закуска.
Нямаше как да предвиди или пък да знае, че след няколко часа паят щеше да се превърне само в един смътен спомен.
37
Наречен „Еталонът на Запада“, Сан Франциско от 1906 г. представляваше лабиринт от противоречия. Един писател беше описал града като „Вавилон на помпозността, Париж на романтиката и Хонконг на авантюризма“. Друг бе стигнал дотам, че го обрисува като „Портата към Рая“.
Може би изглеждаше динамичен и възбуждащ, но всъщност Сан Франциско представляваше един безреден, мръсен, почернял от сажди, вмирисан, шумен, покварен и вулгарен град с по-малко чар, отколкото Лондон през осемнайсети век. Съчетаваше невероятно богатство с окаяна бедност. Въглищният дим от параходи, локомотиви, леярни и домашни пещи и печки загръщаше улиците, отрупани с това, което хилядите коне оставяха след себе си. Нямаше заводи за преработка на сметта и почернялото небе вонеше на мръсотия.
Почти всички къщи бяха построени от дърво. От красивите домове на Телеграф Хил и стилните имения на Ноб Хил, до съборетините и бордеите в крайните квартали, за шефа на градската противопожарна служба градът беше като море от кутийки с прахан, чакащи да пламнат.
Образът и митът щяха да се променят драматично за две и половина минути.
В 05:12 ч. на заранта на 18 април слънцето започна да изсветлява небето на изток. Газените улични лампи изгасваха и кабелните трамвайни вагони затрополиха от депата си към маршрутите си нагоре-надолу по многобройните хълмове на града. Работници от първата смяна тръгваха към местоработата си, а от нощната смяна се запътваха към дома. Хлебарите вече бяха при пещите си. Полицията от ранната сутрешна смяна още патрулираше по районите си в очакване на поредния кротък ден, а от запад духаше лек ветрец без обичайната мъгла.
По-точно в пет часа и дванайсет минути мирният свят на Сан Франциско и околните му градчета беше разтърсен от злокобен грохот, проехтял от земните дълбини няколко мили под морето отвъд Голдън гейт.
Адът бе дошъл в Сан Франциско.
Първичният трус разтърси околностите и се усети в целия район на залива. Двайсет и пет секунди по-късно ужасяващите вълни на мощното земетресение се понесоха към града като чудовищна ръка, помитаща купища книги от масата.
Скалата на разлома Сан Андреас, чиито стени бяха стъргали една в друга в течение на милиони години, изведнъж се разцепи, след като Северноамериканската плоча под сушата и Тихоокеанската плоча под морето се изтръгнаха една от друга и се изместиха в противоположни посоки, едната на север, другата на юг.
Невъобразимата сила връхлетя града със скорост 11200 км/ч с унищожителна ярост, която щеше да остави след себе си монументална смърт и разрушение.
Ударната вълна порази с чудовищна бързина. Паважът на улиците от изток на запад започна да се надига и огъва, преди да пропадне в зейнали процепи, докато трусът продължаваше неумолимо напред и разтърсваше и огъваше каре след каре високи здания като върби сред ураган. Дървото, хоросана и тухлата изобщо не бяха предназначени да устоят на такава яростна атака. Една след друга сградите започваха да се разпадат, стените им рухваха на лавина по улиците сред облаци от прах и отломки. Всеки прозорец по етажите покрай главните булеварди се пръсваше и разбиваше на тротоарите в дъжд от остри парчета.
Огромните здания на пет и десет етажа в централната най-оживена част на града се срутваха сред ужасяващ грохот като оръдеен бараж. По улиците се отваряха и затваряха бездънни ровове, някои пълни с подпочвена вода, която се изливаше в канавките. Релсите на уличните трамваи и тролеи се усукваха и огъваха като спагети. Най-мощните ударни вълни продължиха малко повече от минута преди да заглъхнат, въпреки че по-малки остатъчни трусове продължиха в следващите няколко дни.
Когато пълната дневна светлина изгря над целия този хаос, от огромния град с високи здания с многобройни етажи, офиси, банки, театри, хотели, ресторанти, кръчми и публични домове, къщи и жилищни сгради, бяха останали само няколко хиляди квадратни мили купища разбита зидария, нацепено дърво и усукано желязо. Колкото и масивни да бяха наглед, повечето здания не бяха стабилно укрепени и се разпаднаха на късове половин минута преди земетресението да заглъхне.
Градската Съдебна палата, най-впечатляващото здание западно от Чикаго, беше премазана и унищожена, колоните й от ковано желязо лежаха разбити и пръснати по улицата. От Съдебната зала бе останал скелет от изкривени стоманени трегери. Академията на науките беше заличена, все едно че никога не бе съществувала. Пощенската централа все още стоеше, но разрушена до неузнаваемост. Величественият градски театър никога повече нямаше да постави шоу. Само вдъхващият страхопочитание Уелс Фарго Билдинг бе отказал да рухне, въпреки опустошения интериор.