Сега сякаш видя нещо дълбоко в него, което изобщо не бе виждала преди и се почувства отблъсната от допира му.
— Вечерта ще я помня дълго — отвърна искрено. — Надявам се, че господин Бътлър и сестра ви ще се съвземат.
— Ще имат махмурлук утре, и заслужено — отвърна той със стегната усмивка. — Ще се видим в понеделник сутринта. Има куп писма, които трябва да продиктувам. Искам бюрото ми да е разчистено, когато замина в командировка в петък.
— Напускате отново толкова скоро?
— Банкерска конференция в Денвър. Трябва да присъствам.
— До понеделник, тогава — каза тя с огромно облекчение, щом шефът й пусна ръката й.
Марион се заизкачва по стъпалата към входната врата, но се обърна и се загледа в ролс-ройса, докато се скри на завоя. Умът й се задвижи сам. Отношенията с работодателя й вече нямаше да са същите. Имаше някаква студенина у него, за която не беше си давала сметка и тя потрепери, щом си спомни докосването му. Изведнъж й прилоша от задържалата се по дрехите й миризма на дим и пот от салона за танци.
Втурна се нагоре към стаята си, завъртя крановете на ваната, смъкна трескаво дрехите си и се пъхна в сапунената вода, за да махне всякакъв спомен от упадъчната вечер.
— За какво беше малката ти среща с Ред Кели? — попита Маргарет, след като оставиха Марион до жилището й.
— Наех го за малка работа.
Взря се в лицето му, огряно от светлината на околните улични лампи.
— Каква работа?
— Ще се погрижи за Айзък Бел — подхвърли той небрежно.
— Не можеш да убиеш агент на Ван Дорн! — ахна Маргарет. — Всеки полицейски служител в страната ще скочи срещу теб.
Кромуел се изсмя.
— Не се притеснявай, мила сестричке. Поръчах на Кели само да му нанесе достатъчно щети, за да го задържи в болницата за няколко месеца. Нищо повече. Наречи го предупреждение.
Кромуел излъга нагло сестра си. Щеше да изиграе изненада, щом се разчуеше за убийството на Бел и щеше да твърди, че смъртта на агента е било грешка, че Кели се е увлякъл. Предизвикването на гнева й бе малка цена за премахването на мъжа, превърнал се в най-опасния му враг.
16
— Минете още една ръка — нареди Кромуел на двамата мъже, които боядисваха багажния му вагон. Цветът беше землисто кафяв, както се боядисваха повечето товарни вагони в ранните дни на железниците. Но тосканско червеното беше по-новият цвят, използван от „Южен Пасифик“ за стандартизиране на огромната им флотилия от товарни влекачи. Искаше втори пласт боя, защото надписът Мебелна компания „О’Браян, Денвър“ още прозираше под прясно засъхналия първи пласт.
Маргарет, облечена във вълнена рокля и къс жакет, за да й пази топло срещу хладния бриз, който духаше от океана през Голдън гейт, държеше слънчобран в леката утринна мъгла, паднала над града. Стояха и гледаха бояджиите на товарната платформа на празния склад, който брат й беше наел под псевдоним.
— Можеш ли да им се довериш? — попита го тя.
— На бояджиите ли? — Загледа се в четиримата мъже, които мажеха усърдно боята по вагона. — За тях е просто поредната работа, още един вагон за оправяне. Стига да им се плаща добре, не задават въпроси.
— Крайно време е да смениш името — каза тя. — Някой шериф или агент на Ван Дорн ще открие, че товарен вагон на Мебели „О’Браян“ е присъствал в пет от обраните градове.
— И на мен ми мина през ума.
— Как ще го наречеш този път?
— Никак — отвърна Кромуел. — Ще прилича просто на поредния товарен вагон на железници „Южен Пасифик“.
— Би могъл да купиш и обзаведеш нов. Защо държиш тази стара реликва?
— Защото прилича на стара реликва — засмя се той. — Изработен е през 1890 г. Железниците все още използват този модел. Предпочитам да изглежда грохнал и износен от многото години и хилядите мили влачене на товар. И тъкмо защото външният му вид е толкова обикновен, никой не би заподозрян истинското му предназначение. Дори на твоя господин Умник Бел изобщо няма да му хрумне за истинското му предназначение.
— Не подценявай Бел. Достатъчно умен е, за да надуши подвижния ти хотелски апартамент.
Погледна я кисело.
— Не е чак толкова умен. А дори и да надуши нещо, ще е закъснял. Вагонът на Мебели „О’Браян“ вече не съществува.
Кромуел се гордееше с грохналия си от старост багажен вагон. Беше 10 м. дълъг, с капацитет 18 тона и тежеше пет тона и половина. Щом изсъхнеше вторият пласт, вагонът щеше да се довърши с подходящото означение върху дървените си страни, което щеше да включи сериен номер под буквите ЮП за „Южен Пасифик“. Капацитетът и разтовареният тонаж също щяха да се изпишат на едната страна, докато знакът на ЮП със слънчевия изгрев — бял кръг с извито отгоре ЮЖЕН и ЛИНИИ през средата — щеше да се изрисува на противоположната страна. Довършен, товарният вагон щеше да прилича на всеки друг вагон, собственост на „Южен Пасифик“.