— Ще трябва да ми се закълнеш да пазиш тайна. Открих, че бандитът има шпиони вътре в агенцията ни.
— В пълна безопасност си, ако споделиш с мен — каза Бронсън с усилваща се тревога. — Трудно е да се повярва, че е възможно такова проникване. Ван Дорн знае ли за това?
Бел кимна.
— Знае.
След това го запозна с уликите, колкото и да бяха несигурни, които ги бяха довели в Сан Франциско. Обясни за издирването на Ървайн на серийните номера на парите, откритието на Къртис за товарния вагон за бягството и своите разкрития за косата на бандита и липсващия пръст. Каза го предпазливо, с подробностите, но без разкрасяване. Ървайн и Къртис също добавиха коментари по това, което бяха разкрили в проучванията си. След като Бел приключи доклада си, Бронсън помълча няколко секунди.
Най-сетне заяви:
— Разследването ви е постигнало голям напредък, Айзък. Събрали сте конкретни неща, след като само допреди няколко седмици нямаше нищо. Но за жалост едва ли е достатъчно за идентифицирането на бандита.
— Не е — съгласи се Бел. — Но е нишка, която може да доведе до конец, който може да отведе до въже.
Виното, избрано от Бронсън, калифорнийско шардоне резерва на Чарлз Крут, най-старата винарна в долината Напа, пристигна и след подобаващата церемония с опитването беше разлято по чашите. Докато проучваха менюто, всякакви приказки за бандита се прекратиха. Наслаждаваха се на виното и избираха вечерята си.
— Какво те интригува, Бел? — попита Бронсън.
— Кухнята има момици в сос бешамел. Ще ги опитам, защото обожавам момици.
— Това не са ли бичи тестиси? — попита Къртис.
— Мислиш за „стридите“ от Скалистите планини — засмя се Бронсън.
— Ценени са от чревоугодниците по цял свят — обясни Бел. — Това са телешки щитовидни жлези. Има две жлези, едната в гърлото, а другата близо до сърцето. Сърдечната момица е смятана за най-вкусната от главните…
Изведнъж Бел млъкна по средата на изречението и се загледа напрегнато през трапезарията. Виолетовите му очи се присвиха фокусирани в далечината. Отпуснатото му тяло се стегна и той се надигна в стола си като замаян.
— Какво има, Бел? — попита Ървайн. — Изглеждаш сякаш си видял самото Възкресение.
— Видях го — промълви Бел, приковал очи в двама души, които бяха влезли току-що и говореха с управителя. Бяха изумителна двойка и накараха всички в трапезарията да извърнат глави към тях. И двамата имаха еднаква огнено червена коса. Жената беше висока колкото средния на ръст мъж.
Дамата беше облечена в костюм от две части с пола на годета, която очертаваше издължена камбановидна форма и леко се влачеше по пода. Блузата беше извезана с дантела по ръба, а над нея имаше къс жакет с изключително дълбоко деколте, което й позволяваше да покаже великолепно диамантено колие. В доминираната от формалност ера, модната й широка и обшита с пера шапка модел „Веселата вдовица“ й придаваше съвършена елегантност. Раменете й бяха загърнати с лисича кожа.
Мъжът носеше скъп черен костюм с елек. Голяма златна верижка висеше от единия джоб и минаваше през илик до другия джоб, в който беше джобният часовник. От него висеше дебел ланец, инкрустиран с диаманти. Очите му гледаха уверено и не пропускаха нищо. Огледа помещението, все едно че е собственикът му. Видял няколко познати, мъжът леко се усмихна и вежливо закима с глава. Двойката беше отведена до маса в средата на трапезарията на място, видимо добре от другите гости. Беше добре отиграно влизане, извършено с изтънчена елегантност.
— Коя е онази двойка, дето влезе толкова импозантно?
— Джейкъб Кромуел, собственикът на Национална банка „Кромуел“. Очарователната дама до него е сестра му.
— Сестра?
— Да, казва се Маргарет, член на обществения елит. Заета е с благотворителна дейност. Двамата с брат й са много богати и влиятелни. Живеят на Ноб Хил.
— Значи се казва Маргарет Кромуел — каза Бел тихо. — В Денвър я познавах като Роуз Мантека.
Ървайн го погледна.
— Това ли е жената, за която ни каза, че е шпионка за Бандита касапин?
— Освен ако няма близначка, тя е — отвърна Бел.
— Невъзможно — заяви Бронсън с тон, натежал от насмешка. — Предположението е нелепо. Двамата с брат й правят за Сан Франциско повече, отколкото половината богаташи в града взети заедно. Поддържат домове за сираци, хуманитарното общество за изгубени и скитащи животни в града и градското благоустройство. Дават големи дарения за достойни каузи. Радват се на голяма почит и възхищение.