Бел също беше развълнуван от красотата на Марион и прелестното й излъчване. Подът затрепери под краката му, щом се загледа в нея. Изглеждаше крехка, но силна като върба. В нея имаше някаква вътрешна увереност, намекваща, че е в състояние да преодолее всякакъв по-сложен проблем. Изглеждаше спокойна и изящна, а от тънкия кръст и дългата й до пода пола можеше да прецени, че има дълги и стройни крака. Гъстата й лъскава коса беше сбрана над главата й и се спускаше на стегната плитка до кръста й. Предположи, че е някъде на неговата възраст, плюс-минус една година.
— Г-н Кромуел зает ли е? — попита той, за да се върне към целта на посещението.
— Да… — отвърна тя леко замаяна. — Но ви очаква.
Почука на вратата на Кромуел, влезе и съобщи за пристигането на Бел и Ървайн. След това се отдръпна настрани, а Кромуел излезе иззад бюрото си да ги поздрави. На влизане Бел преднамерено докосна с ръка нейната. Сякаш ток мина през нея, преди да затвори вратата.
— Седнете, господа — каза Кромуел. — Хорас Бронсън ми каза, че идвате заради открадната валута, минала през моята банка.
Ървайн не го забеляза, но на Бел отново му се стори интригуващо, че Кромуел носи ръкавици.
— Така е — заговори Ървайн, след като Бел го остави да поведе разговора. — За една от банкнотите, сериен номер 214799, имаме сведение, че е била депозирана във вашата банка.
— Това е напълно възможно — отвърна Кромуел докато въртеше между пръстите си незапалена пура. — Предполагам, че е петдесет или сто доларова банкнота, защото никога не записваме банкноти с по-малка стойност.
Ървайн погледна бележките си в тефтера.
— Всъщност, появила се е от един търговец на Джиъри стрийт, цветарски магазин. Управителят, чието име е Ринслър, се свърза с детективска агенция „Ван Дорн“, защото си помислил, че банкнотата може да е фалшива. Оказа се редовна. Заяви, че я е получил от Национална банка „Кромуел“, когато прехвърлял сума в брой в личен сейф.
— Обясненията на Ринслър звучат малко мътно — добави Бел. — Но ако той е нарушил закона, това е проблем на местния полицейски отдел.
— Милиони долари минават през тази банка за година — каза Кромуел. — Не разбирам защо една банкнота е толкова важна.
— Защото проверката на серийния номер разкри, че е дошла от банков обир в Елкхорн, Монтана, където бандитът уби четирима банкови служители и клиенти — обясни Бел.
Кромуел изчака за повече, но Бел и Ървайн замълчаха. Ървайн оглеждаше бележките си, но Бел наблюдаваше Кромуел напрегнато. Банкерът издържа неумолимия му поглед, без да измести очите си. Възбуждаше самочувствието му да знае, че си премерва силите в игра на воля с най-добрия детектив на Ван Дорн.
— Съжалявам, господа — каза най-сетне Кромуел и измести погледа си от Бел към незапалената пура в ръката си. — Но не разбирам как бих могъл да ви помогна. Ако и други банкноти от обира са минали през банка Кромуел, то те отдавна са влезли в общо обращение и няма начин да се проследят, няма начин да се разбере кой ги е депозирал.
— Това е вярно — отвърна Бел. — Но се налага да проследим всяка нишка, колкото и да е тънка.
— Банкнотите бяха нови и имаха последователни серийни номера — обясни Ървайн. — Възможно ли е да сте ги записали, преди да влязат в обращение?
— Напълно възможно, тъй като, както казах, записваме банкнотите от по петдесет и сто долара.
— Бихте ли могъл да накарате счетоводителя си да провери записите ви? — попита Бел.
— Ще се подчиня с удоволствие. — Кромуел замълча и натисна бутон под бюрото си. След секунди Марион Морган стоеше на вратата. — Мис Морган, бихте ли предала на господин Хопкинс да се качи в кабинета ми?
Тя кимна.
— Разбира се.
Когато Хопкинс се появи, разминаването с очакванията на Бел беше пълно. Вместо безцветен сив дребосък с очила и молив зад ухото, чийто работен живот минава в ровене в числа из счетоводни тефтери, Хопкинс приличаше на звезден атлет, едър и жилав. Кимна на Бел и Ървайн, след като го представиха.
— Господин Бел и господин Ървайн са от детективска агенция „Ван Дорн“. Тук са, за да проверят серийни номера на банкнота, открадната по време на банков обир в Елкхорн, Монтана. Една петдесетдоларова банкнота е била депозирана в нашата банка, преди да се даде на клиент, осребрил чек. Тези господа смятат, че и други откраднати банкноти може да са минали през банката ни. Биха искали да провериш списъка на серийните номера, които сме записали.