След вечерята от говежда яхния в трапезарията на Мейми се запозна с другите хора, отседнали в пансиона. Повечето бяха миньори, но имаше и няколко складови чиновници, както и един мъж със съпругата си, които отваряха ресторант. След вечерята Бел се разходи по Пасифик авеню и огледа разположението на града.
Телърайд — името уж идваше от поговорката „яздиш към ада“ — бе възникнал след откриването на злато в река Сан Мигел. Златото, наред със сребърната руда, намерена в големи количества в планините Сан Мигел, бързо бяха привлекли армия от златотърсачи и миньори през следващите петдесет години. До 1906 г. в Телърайд живееха повече милионери на глава от населението, отколкото в Ню Йорк сити.
Миньорите с времето прокопаха 560 км. тунели, разровили като кошер околните планини, някои чак на 3600 м. над морското равнище. Населението набъбна до пет хиляди и бързо разрастващото се градче скоро закипя от щур живот, примесен със здравословна доза корупция. Имаше над трийсет и шест кръчми и сто и осемдесет проститутки, които срещу три долара на ден поддържаха доброто настроение на армията миньори след дългите двайсет и четири часови смени в мините „Силвър бел“, „Смъглър юнион“ и „Либърти бел“.
Когато слънцето се спусна зад планините и се стъмни, ярки светлини блеснаха нагоре и надолу по улиците. В 1892 г. минният собственик Л. Л. Нън беше наел електрическия чародей Никола Тесла да построи първата в света електростанция за променлив ток за минните влекове надолу по планината и миньорите нагоре от града. След като жицата се прокара от електростанцията в града, Телърайд се превърна в първия град в историята с електрически улични лампи.
Бел мина покрай прочутите бардаци, където жените на порока упражняваха занаята си. Класните домове се наричаха „Сената“ и „Сребърната хубавица“. През прозорците долу по улицата се чуваше музика, щом някой пианист засвиреше „Дил Пикълс Раг“ или някой друг рагтайм. Наричаха улицата Алея на Пуканките заради непрекъснатото отваряне и затваряне на вратите през цялата нощ.
Продължи до главната част на града по Колорадо авеню и погледна през прозорците на Първа национална банка Телърайд. Утре щеше да се срещне с градския шериф и банковия мениджър, за да подготвят прием за Бандита касапин, в случай че захапе стръвта и направи опит за обир на банката. Подмина старата банка „Сан Мигел“, която Бъч Касиди бе обрал преди петнайсет години.
Вечерният въздух беше станал студен, след като слънцето отнесе топлината си зад планинските върхове. Бел забеляза, че две хиляди и седемстотинте метра надморска височина го принуждават да вдишва по-дълбоко. Пренебрегна кръчмите по главната улица и се запъти към хотел „Ню Шеридан“.
Влезе във фоайето и помоли администратора за среща с управителя. След минута нисък мъж с червендалесто лице и плешива глава излезе от кабинета със забързани стъпки като мишка, притичала от дупка в стената. Усмихна се официално, но не особено топло, след като видя доста опърпаната външност на Бел.
— Съжалявам, всичките ни стаи са заети. „Шеридан“ е пълен догоре.
— Не искам стая — каза Бел. — Вие ли сте господин Маршъл Бъкман?
Усмивката се изпъна и очите се присвиха.
— Да, аз съм Бъкман.
— Аз съм Айзък Бел от детективска агенция „Ван Дорн“.
Очите на Бъкман отново се разшириха и той кимна.
— Господин Бел, получих телеграмата ви. Позволете ми да заявя, че „Шеридан“ ще съдейства по всякакъв начин.
— Най-важното — обясни Бел, — е да заявите на всеки, който попита, че работя тук като портиер.
— Да, разбира се — отвърна покровителствено Бъкман. — Можете да разчитате на мен.
— Благодаря ви, господин Бъкман. Сега, ако нямате нищо против, мисля да опитам от най-доброто уиски на бара ви.
— Сервираме само превъзходно уиски от най-добрите производители.
Бел кимна, обърна гръб на Бъкман и се запъти към бара. Спря се, за да прочете табелата, върху която бяха изредени правилата за гостите на хотела:
Не стреляйте по пианиста, толкова може.
Не се допускат коне над първия етаж.
Не повече от петима в легло.
Погребенията са за сметка на заведението.
Легла — 50 цента, с чаршафи — 75 цента.
На прага се отдръпна встрани, когато една руса дама, чието лице беше скрито под шапка с широка периферия, мина покрай него. Видя само, че има хубава фигура.