Тя от своя страна не обърна внимание на куцащия мъж, който я подмина, щом тръгна по застланото с пътека стълбище, водещо към стаята й.
Много по-късно Бел се наруга, че не е разпознал блондинката, също както Маргарет се обвиняваше, че не е идентифицирала куцащия мъж, преди да е станало много късно.
24
Бел обясни ситуацията на шериф Хенри Парди и банковия мениджър Мъри Окснард. Тримата седяха около една маса и ядяха закуска, сервирана им от жената на шерифа. Къщата на Парди се намираше точно зад офиса и затвора му. Той отиде до вратата, увери се, че е заключена и дръпна пердетата, за да не може никой да види вътре.
Бел беше впечатлен от шерифа. На стената на гостната си имаше рафтове от пода до тавана, натъпкани с творби на Шекспир, Платон, Волтер, Бейкън и Емерсън, наред е няколко тома на латински. Никога досега не беше срещал толкова начетен служител на закона в малко градче.
Парди прокара длан през буйната си посивяла коса и подръпна рошавите си мустаци.
— Казвате ни, господин Бел, че според вас Бандита касапин ще удари градската ни банка.
— Не мога да твърдя със сигурност — отвърна Бел. — Но ако е верен на себе си, ще бъде примамен от голямата сума за заплати, която се транспортира до банката от Първа национална банка на Денвър.
— Не знам за такъв товар за заплати — каза Мъри Окснард. Беше висок кротък мъж с широки рамене и тесни бедра. Рядко се усмихваше и лицето му винаги беше стегнато в кисела физиономия.
— Няма никакъв товар — обясни Бел. — Това е уловка, за да изкараме Бандита от бърлогата му.
Парди забарабани с пръсти по масата.
— Ако е толкова умен, колкото четох, ще изрови истинските факти и ще разбере, че всичко е симулация.
Бел поклати глава.
— Не, сър, директорите на банката в Денвър са инструктирани да потвърдят версията.
— Ако мога да попитам — каза Парди, — защо избрахте Телърайд?
— Защото сте в задънен каньон с единствения му вход и изход на запад. Разположението го прави идеално за блокада при бягство, ако не го заловим при опита за грабеж.
— Не ми харесва — заяви Окснард. — Бандитът е известен като безскрупулен убиец. Не мога да изложа на риск служителите си, нито ще понеса кръвта им на ръцете си.
— Не смятам вашите хора да са в банката, когато и ако стане обирът. Лично аз и още един агент на Ван Дорн ще заемем местата в банката. Друг агент ще наблюдава влизащите и излизащи влакове, тъй като за бандита се знае, че се измъква от местопрестъплението с помощта на железопътен товарен вагон.
— А клиентите ми? — настоя Окснард. — Кой ще се занимава с трансакциите им?
— Двамата с агента ми сме съвсем наясно с ежедневната работа на една банка. Ако бандитът отиде до касиерско гише, ще съм готов за него.
— Знаете ли как изглежда? — попита Парди.
— Освен че му липсва кутрето на лявата ръка и че има рижа коса, нямаме описание.
— Защото убива всеки, който може да го идентифицира. Нямаме много, с което да продължим.
— Все още не мога да се съглася с това — каза Окснард. — Един мой клиент може да се окаже на неподходящото място в неподходящия момент, и да получи куршум.
— Взимаме всички предпазни мерки — отвърна мрачно Бел. — Може да има някакъв риск, но този бандит трябва да бъде спрян. Вече е убил над трийсет души. Не може да се предвиди колко още ще загинат, преди да го заловим и спрем убийствата.
— С какво мога да помогна? — попита Парди и изгледа хладно Окснард.
— Не патрулирайте около банката с помощниците си, за да не изплашите бандита — отвърна Бел. — Стойте в готовност — прикрито, ако е възможно — но бъдете готови да действате, в случай че се появи. Ще уговорим сигнал, когато започне играта си.
Макар Окснард да имаше своите страхове за капана, Парди вече си представяше славата, която щеше да си спечели, ако бандитът бъде заловен на местопрестъпление под неговата юрисдикция. За него дебатът бе решен веднъж и завинаги. Имаше само още един въпрос.
— Кога уж се очаква въпросният товар?
— Утре — отговори Бел.
Окснард го погледна питащо.
— А сумата, която вече е в сейфа за реалните изплащания?
— Оставете я в сейфа. Гарантирам, бандитът няма да я вземе.
Парди засука краищата на мустаците си.
— Бил ли сте някога в миньорски град в ден на плащане, господин Бел?