Следващата стъпка трябваше да се обмисли много внимателно. Умът му работеше над възможностите да събере достатъчно улики за ареста на Кромуел, когато чу чукане на вратата. Залагайки на здравия си крак и надмогнал лекото замайване от болката, причинена от раната в главата му, докато се надигаше. Бел се измъкна тромаво от ваната, навлече си халат и изкуцука до вратата. След като я отвори, с изненада видя застаналия на прага Джоузеф Ван Дорн.
Ван Дорн погледна превръзката около главата му с избилото петно кръв и се усмихна мрачно.
— Жалка гледка си.
— Влезте, сър. Разполагайте се като у дома си.
Ван Дорн огледа агента си. Беше разтревожен, но не направи усилие да си придаде безразличие.
— Много ли боли?
— Нищо, което аспиринът да не излекува.
Ван Дорн пристъпи вътре и се озърна из апартамента.
— Обичам агенти, които пътуват стилно, без да е за моя сметка.
— Мога ли да поръчам румсървис и да ви донесат нещо за ядене или пиене?
Ван Дорн махна с ръка.
— Не, благодаря. Ядох на влака от Чикаго, малко преди да пристигна в Денвър. Чаша портвайн ще е съвсем на място.
Кел се обади до румсървиса и остави слушалката.
— Не очаквах шефа да пътува над хиляда мили, само за да ме види.
— Срещата ни не само е уместна, но и жизненоважна за разследването. — Ван Дорн се отпусна в мекото кресло.
Предпочитам подробен доклад пред няколкото думи по телеграфа. Е, кажи ми какво се случи в Телърайд и не пропускай нищо.
— Повечето от това, което мога да ви кажа, се обърка — отвърна Бел с горчивина.
— Не се самообвинявай — утеши го Ван Дорн. Идея нямаш колко мои планове са се проваляли.
Донесоха им портвайн и в следващите четирийсет минути Бел описа подробно на Ван Дорн схемата за залавянето на Бандита касапин и как Кромуел обърна залозите срещу него и шериф Парди. Разказа му за убийството на Ървайн и неговото раняване, приключило със събуждането му в болницата на Телърайд.
Когато приключи, Ван Дорн го попита:
— Сигурен ли си, че Джейкъб Кромуел е Бандита касапин?
— Маскировката му беше гениална и двамата с Ървайн бяхме неподготвени. Но в ума ми няма съмнение. Лицето в банката, което разпознах, беше Кромуел, облечен в женски дрехи. Двамата с Парди идентифицирахме и сестра му, Маргарет, отседнала в града, за да му помогне в обира.
Ван Дорн извади кутия с пури от джоба на елека си, извади дълга тънка хаванска пура и я разпали с клечка кибрит, която драсна в палеца си.
— Нелогично изглежда. Щом Кромуел е богат, притежава банка с активи в милиони и живее на Ноб Хил в Сан Франциско, какво печели, като рискува всичко това и залага на банкови обири и убийства?
— Според това, което успях да събера, парите, които е крал, ги е използвал, за да изгради банковите си активи.
— Но защо сега, след като е финансово осигурен и банката му е стабилна? Защо продължава криминалните авантюри?
Бел се загледа през прозореца в синьото небе над града.
— Простият отговор е, че човекът е луд. Сглобих му профил в ума си. Сигурен съм, че краде и убива, защото го забавлява. Парите вече не са целта му. Загубили са важността си. Като човек, пристрастен към уиски или опиум, го влече да сее погроми и смърт. Вярва си, че е недосегаем от силите на правораздаването. Смята, че е непобедим и всеки криминален акт за него е предизвикателство в надиграването на закона.
— Трябва да признаеш… — Ван Дорн издуха голям кръг дим в стаята. — Дотук доста успешно направи нас и всеки полицейски служител западно от Мисисипи да изглеждаме като тайфа аматьори.
— Кромуел не е безгрешен. Той е човек, а всеки човек прави грешки. Когато дойде моментът, смятам да съм там.
— Накъде ще продължиш оттук?
Бел направи гримаса.
— Ще ми се всички да престанат да ме питат това.
— Е?
Бел погледна Ван Дорн съсредоточено и спокойно.
— Ще се върна в Сан Франциско и ще съставя дело срещу Кромуел.
— Според това, което ми каза, няма да е лесно. Имаш малко доказателства, за да внесеш дело. Защитата ще те разпъне на свидетелската банка. Ще ти се изсмее на твърдението, че си разпознат мъж, преоблечен като жена и ще заяви, че е било невъзможно да направиш разликата. А без друг свидетел или пръстови отпечатъци трябва да кажа, че каузата ти е загубена.
Бел го изгледа ледено.