— Намекваш да се оттегля от разследването?
Ван Дорн се намръщи.
— Нищо такова не намеквам. Само изтъквам фактите. Знаеш съвършено добре, че този случай е приоритетен в агенцията. Няма да отдъхнем, докато не видим Кромуел зад решетките.
Бел леко опипа скулата си, сякаш за да се увери, че раната още си е там.
— Веднага щом подредя някои неща тук в Денвър, се връщам в Сан Франциско.
— Мога да уредя екип от агенти да ти помага. Трябва само да поискаш.
Бел поклати глава.
— Не. С Къртис като моя дясна ръка и с подкрепата на Бронсън и агентите в офиса му, ще имам цялата работна сила, която ще ми трябва. По-добре да продължим прикрито, без армия от агенти, които да причиняват усложнения.
— А полковник Дензлър и Департамента за криминално разследване във Вашингтон? Може ли правителството да е от помощ по този проблем?
— Да, но само в подходящия момент. Кромуел има невероятно влияние в политическия и финансов елит в Сан Франциско. Той е най-видният филантроп в града. Ако съберем достатъчно улики и го обвиним, приятелите му ще барикадират фургоните и ще се бият с нас на всяка стъпка. В този момент ще ни трябва цялата помощ от федералното правителство, която можем да получим.
— Какъв е планът ти?
— В момента нямам готов план. Кромуел е спокоен, тъп и щастлив, без да си дава сметка, че стягаме кръга около него с всеки изтекъл ден.
— Но не си по-близо до залавянето му, отколкото преди три седмици.
— До, но сега имам предимство.
Ван Дорн вдигна вежди с любопитство и попита скептично:
— И що за предимство е то?
— Кромуел не знае, че все още съм жив.
— Ще дойде като удар по самочувствието му, когато разбере, че си възкръснал.
Бел леко се усмихна.
— Разчитам на това.
28
Поражението върху Кромуел от куршума на Бел не беше сериозно. Отложи лечението си докато се върне с Маргарет в Сан Франциско, където почистиха входно-изходната рана на хълбока с антисептик, зашиха я и я превързаха. Докторът, стар приятел, не зададе никакви въпроси, но Кромуел все пак го излъга как сам се прострелял при злополука, докато почиствал пистолет. Тъй като жена му получи щедро дарение от Кромуел за малкия си проект, балетната компания на Сан Франциско, докторът не попълни полицейско донесение и се закле да не споменава повече за инцидента.
Кромуел се върна в офиса си в банката и бързо навлезе в рутинната дейност с управлението на финансовата си империя. Първият му проект за деня бе да напише реч, която да произнесе на откриването на старчески санаториум, основан и построен благодарение на щедростта му. Скромността не беше от добродетелите му и той нарече болницата Санаториум „Джейкъб Кромуел“. Повика Марион Морган да препише бележките му по речта.
Тя седна на стола до бюрото му и го погледна съсредоточено.
— Простете ми, че питам, господин Кромуел, но добре ли се чувствате? Изглеждате малко пребледнял.
Усмихна се с усилие и инстинктивно, съвсем леко се опипа по хълбока.
— Простинах от нощен риболов. Почти мина.
Връчи й бележките си, завъртя се в кожения си стол и се загледа през прозореца към града наоколо.
— Редактирай речта ми за санаториума и моля, чувствай се свободна за всякакви предложения, които сметнеш за уместни.
— Да, сър.
Марион стана, за да напусне кабинета му, но се поколеба до вратата.
— Извинете ме, но се чудех дали сте чувал нещо за детектива от агенцията на Ван Дорн?
Кромуел се извърна от прозореца и я изгледа с любопитство.
— Айзък Бел ли?
— Мисля, че така се казваше.
Неволно се усмихна и отвърна:
— Мъртъв е. Чух, че бил убит при банков обир в Колорадо.
Два ледени блока сякаш притиснаха сърцето й. Не можеше да повярва на думите на Кромуел. Устните й потрепериха и тя се извърна от него, за да не може да види шока, изписан на красивото й лице. Едва успя да се овладее и без да каже нищо повече, излезе от кабинета и затвори вратата.
Марион седна зад бюрото си като в транс. Не можеше да проумее чувството си на скръб по мъж, когото едва познаваше, мъж, с когото бе споделила само една вечеря. Но все пак виждаше лицето му в ума си, все едно че стоеше пред нея. Краткотрайната връзка помежду им беше жестоко прекъсната. Не можеше да обясни чувството си на тъга и не се и опита. Сякаш бе изгубила скъп приятел.