С треперещи ръце зареди лист хартия в пишещата машина и започна да преписва бележките на Кромуел за речта му.
В пет часа късно следобед Кромуел стоеше на стъпалата на ново триетажно тухлено здание на улиците Джиъри и Филмор, заслушан в дългото и цветисто встъпление на градския кмет Юджийн Шмиц, близък негов приятел, с когото се беше сприятелил покрай големите вноски, тайно прехвърляни на личната му сметка в банка „Кромуел“. Тълпа от петстотин души присъстваше на откриването, заедно с членове на градските противопожарни и полицейски служби, политически шефове и над петдесет престарели пациенти, седящи апатично в инвалидните си колички.
Словото на самия Кромуел беше кратко и по същество. Скромно нарече себе си „смирен божи пратеник“, избрал да помогне на онези, които не могат да си помогнат сами. Когато приключи, аплодисментите бяха учтиви и сдържани, както се полагаше на официалния повод. Последва срязването на лентата пред входа и Кромуел бе сърдечно поздравен. Стисна всяка ръка, която му беше подадена. Показно прегърна един по един всички пациенти, чакащи да влязат в зданието. Кметът Шмиц му връчи бронзов плакет за филантропските му усилия и обяви, че от днес насетне 12 април ще се помни като Деня на Джейкъб Кромуел.
Кромуел си проправи път през тълпата доброжелатели и почитатели, и стигна до мястото за паркиране с чакащия го мерцедес „Симплекс“. Маргарет вече седеше зад волана, прелестна в зелената си вълнена рокля с пелерина.
— Добра работа, братле. Още едно добро дело под флага на Кромуел.
— Никога не вреди да имаш приятели по високите места и да се радваш на възхищението на вмирисаната тълпа.
— Не сме ли хуманитарни? — запита тя саркастично.
— А твоите благотворителни проектчета, които неизвестно как се публикуват в светските хроники на пресата? — не й остана длъжен той.
— Туше.
Кромуел мина пред колата и завъртя манивелата на двигателя. Маргарет задържа запалването и включи ръчния дросел. Машината запали и запърпори дрезгаво. Кромуел се качи на седалката, а Маргарет усили искрата, превключи скоростите и натисна газта. Мерцедесът се понесе по улицата между трамваен вагон и камион с бурета бира.
Кромуел вече бе привикнал на шофьорските лудории на сестра си и се отпусна в седалката, но беше готов да скочи, ако колата се изправеше на задните си колела.
— Карай до Пасифик хайтс и спри в парк Лафайет.
— Някаква конкретна причина?
— Можем да се поразходим по алеите, докато поговорим.
Повече не попита. Мерцедесът с лекота са заизкачва по хълма към Пасифик хайтс. Зави от Филмор стрийт и хвана по Сакраменто стрийт, докато стигна до парка, после спря в началото на една алея, водеща навътре сред дърветата. След петминутно ходене двамата стигнаха до билото на парка, откъдето се откри красив панорамен изглед на града.
— За какво искаш да си говорим? — попита Маргарет.
— Решил съм да предприема нов обир.
Тя замръзна на място и го изгледа отчаяно.
— Шегуваш се.
— Адски сериозен съм.
— Но защо? — настоя тя. — Какво можеш да спечелиш? Замалко да те хванат в Телърайд. Защо отново да изпитваш съдбата без никакъв смисъл?
— Защото обичам предизвикателството. Освен това ми е забавно да съм легенда приживе.
Тя извърна поглед притеснена.
— Това е глупаво.
— Не разбираш — отвърна той и я прегърна през кръста.
— Разбирам, че е безумно и че някой ден късметът ти ще се изчерпи и ще те обесят.
— Няма да е скоро обаче — каза той. — Не и когато най-добрият им агент лежи в гроба.
Маргарет си спомни невероятните синьовиолетови очи и ръката на Бел около нея, докато танцуваха в „Браун Палас“ Сякаш чуваше гласа му отдалече.
— Бел — мъртъв. Трудно ми е да го повярвам.
Погледна я с любопитство.
— Звучиш сякаш си била съкрушена от чувства по него.
Сви рамене и се постара да си придаде равнодушие.
— О, беше приятен на вид по някакъв странен начин. Предполагам, че други жени са го намирали за привлекателен.
— Все едно. Айзък Бел е история. — Кромуел замълча и поведе сестра си обратно към автомобила. — Ще изиграя Ван Дорн и всички други тъпи ченгета, които искат да ме обесят. Изобщо няма да подозират, че бих извършил друго престъпление толкова бързо, в банка в град, за който изобщо няма да предполагат. Отново ще ги хвана със смъкнати гащи.